Освобождение или Окупация: Защо и Националният ни празник е повод за разделение?
Историята зад 3 март
През годините обществените възприятия за националния ни празник са се променяли и продължават да се променят. Мнозина българи смятат 3-ти март за ден на освобождението, докато други – не. България официално отбелязва трети март като национален празник от 1991 г. За неговото честване през годините разказва историкът професор Веселин Методиев.
„Има най-общо казано три периода на отбелязване. Началото, веднага след извеждането на модерната държава, това е денят, в който се събират мечтите по възможното обединение на всички български земи.
Денят седи с тази памет за това обединение. В крайна сметка в първите десетилетия е не само памет, а и реална възможност. Идва диктатурата и този празник е избутан настрани”, разказва професорът пред НОВА.
От години националният ни празник предизвиква полюсни реакции сред българското общество.
„Има такава двойственост, особено през последните 30 години, защото въвеждането на 3-ти март като национален празник се обърна обратно към тази мечта, която отдавна е ясно, че е само мечта.
Други големи политически събития като Съединението или обявяването на Независимостта, които са от новата история на големите политически успехи, не по-малко заслужават да са национален празник и това породи разговори. Имаше сравнително голям дебат дали 24 май да не стане националният ни празник. В тези аргументи има и разбиране, и недоразбиране, има и пропаганда”, казва историкът.
Как обаче изглежда съвременният патриотизъм и отдалечава ли от се делата и разбиранията на възрожденските ни революционери?
„Истинският патриотизъм, този от ХХ век, е обич към своите, а не омраза към чуждите.Омразата към чуждите е вече много лошо нещо. Аз чувствам себе си български патриот, защото си обичам българите, независимо дали обичам хубавите или грозните. И едните, и другите ги обичам. Не може да се обичат само хубавите. Когато си патриот, ти обичаш всички българи”, категоричен е проф. Методиев.
„За мен винаги основният въпрос е не как аз разбирам този ден или как моята наука го разбира. Основният въпрос е как младият човек се чувства принадлежен към съвременната национална общност на българите, а не към някаква нейна история от XIX или XX век. Ние все пак се чувстваме горди с националната си революция, с хора като Ботев, Левски, които са направили възможно българският глас да се чуе високо и Великите сили да се съобразят, с Априлското въстание, с тези революционни акции.
И в крайна сметка да се появи Княжество България, защото това е триумфът, това е победата. Националният празник и тези празнични системи са свързани с някакво чувство на принадлежност, а принадлежност имаш към нещо, за което се чувстваш горд, а не нещо, което е било мечта”, смята историкът.
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
