„Политико“: България играе двойна игра с руския газ
Що се отнася до енергийната империя на Русия, България дава с едната ръка, а с другата взема – и на Европа й писва.
Миналият месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС – опит на новата реформаторска администрация на страната да подобри репутацията си на приятелска страна към Запада и да удари по военния фонд на Кремъл. Този ход обаче разгневи съседите на България и самия проруски президент на страната, който поиска от най-висшия съд да преразгледа законността на правителственото решение.
Експертите също така са на мнение, че правителството не може да твърди, че страната наистина има твърда позиция спрямо Русия: По-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да възстанови контрола си върху енергийните доставки в ЕС.
Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна върви в рамките на Европа.
От една страна, държавата се стреми да се отърси от историческата си репутация на подставено лице на Москва в ЕС след руската инвазия в Украйна. Въпреки това дори най-прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Кремъл – от енергийния сектор до службите за сигурност.
Газовата сделка на страната с Турция, която според експертите ще спомогне за засилване на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще подхрани недоволството в Европа относно лоялността на София. ЕС се опитва да се откаже напълно от зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. – нещо, което договорът на България с Турция може да затрудни.
„Българското правителство се опитва да изпрати ясен сигнал на съюзниците си в САЩ и Европа, че се придържа към евроатлантическия дневен ред за подкопаване на руското влияние“, казва Мартин Владимиров, старши анализатор в мозъчния тръст „Център за изследване на демокрацията“. „Но в същото време тя се опитва да запази ключови икономически интереси, свързани с това руско влияние, не само в рамките на България, но и в региона на Югоизточна Европа.“
Българското правителство не е съгласно с това твърдение. „Ние не се опитваме да печелим политически точки с никого“, каза българският министър на финансите Асен Василев пред „Политико“ и добави, че когато неговата партия е била на власт след нахлуването на Москва в Украйна, „политиката, която се водеше беше да се премахне зависимостта на България от изкопаемите горива от Русия“.
Според него данъкът ще намали „драстично“ печалбите от руския газ.
Ясен сигнал
Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро на мегаватчас върху руския газ, преминаващ транзитно през страната от Турция, тя твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на 1,2 млрд. евро крайно необходими парични средства, като същевременно ще удари военните приходи на Москва.
Василев настоя, че България може да налага каквито иска такси, а руският енергиен гигант „Газпром“ „е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща български национални данъци“. Той настоя, че съседните държави нямат причина да се притесняват, защото потоците не се спират и „не виждам защо те изобщо биха имали проблем с данъка“.
Мярката обаче веднага предизвика яростта на вносителите на руски газ в съседство.
Страни като Сърбия и Унгария, които се противопоставиха на призивите да се откажат от руския газ, също са обезпокоени, че този ход ще доведе до повишаване на сметките на техните потребители. В съвместно изявление двете страни разкритикуваха този ход, като заявиха, че данъкът може да застраши енергийните им доставки.
Междувременно Гръцката федерация на предприятията в Гърция, която представлява половината от стопанската дейност в страната, заяви миналата седмица, че ще отнесе въпроса до Брюксел, твърдейки, че данъкът „нарушава правото на ЕС“ и ще наложи „допълнителна тежест върху всички сектори, предприятия и потребители“.
Андраш Дюрк, евродепутат от унгарската управляваща партия „Фидес“, заяви, че „българското решение подкопава сигурността на доставките за държавите – членки на ЕС“, като предупреди, че то може да застраши 55% от вноса на природен газ през България за Югоизточна Европа и да доведе до скок на цените в навечерието на зимата.
Това е „враждебен ход“ и „неприемливо“, заяви той пред „Политико“, след като подаде жалба до Европейската комисия.
Засега изпълнителната власт на ЕС подкрепя България. Данъкът е „национална мярка и следователно България сама решава къде да разпредели приходите“, заяви говорителят на Комисията Тим Макфий миналия месец.
Според анализатора Владимиров в крайна сметка целта на този ход е да се спечелят точки в полза на ЕС, а не да се оспори енергийната зависимост на блока от Русия.
Данъкът няма „механизъм за прилагане“ и ниска такса за неспазване на изискванията в размер до 50 000 евро, посочи Владимиров и добави, че правителството знае, че руската държавна газова компания „Газпром“ може да „заведе арбитражно дело срещу България“ и че може да го спечели.
Руска хватка
Независимо дали България има сериозни намерения да обложи Русия с данък, експертите предупреждават, че тя също така тихомълком отваря вратата на Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа – предоставяйки на Русия значителни лостове за влияние в региона.
Като част от по-широкообхватна сделка, подписана между българската държавна газова компания „Булгаргаз“ и турския ѝ партньор „Боташ“ през януари, първата се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските газопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление през граничния пункт Странджа-Малкочлар, както и за съседните държави.
Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, „Боташ“ обяви редица споразумения за доставка на газ, като през последните месеци сделки за доставка сключиха унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading.
Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която снабдява Турция чрез подводните тръбопроводи „Турски поток“, според Аура Сабадуш, старши анализатор в компанията за пазарна информация ICIS.
Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан или втечнен природен газ, пристигащ в пристанищата на страната, „няма друг производител“ освен Москва, който би могъл да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са силно занижени в сравнение с европейските референтни цени, каза тя.
И тъй като „не можем да проверим … дали това е руски газ“, каза Делян Добрев, български депутат, който председателства парламентарната комисия по енергетика, „Боташ може да купува повече руски газ, да го доставя в България и да му дава документи за произход на някакъв друг газ, защото в Турция имат смес от различни газове“.
При положение че турско-българският газопровод може да преработва до 10 млрд. куб. м газ с някои технически корекции, това означава, че Москва би могла да задоволи цялото допълнително търсене в Югоизточна Европа и Западните Балкани, което все още не е договорено с тях, според Сабадуш,.
Резултатът е, че „Русия възвръща влиянието си върху региона“, каза тя, но с новопридобити „енергийни и политически лостове“ извън компетенциите на ЕС, който няма надзор над Турция.
Булгаргаз заяви, че сделката му с турската „Боташ“ ще даде достъп до тръбопроводите му за доставки от „страни без санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения“, като същевременно заяви, че „не е страна“ по сделките на „Боташ“ в по-широкия регион.
Виталий Септефрат, технически директор на молдовската East Energy Gas Trading, заяви, че „няма политически рискове“ в „чисто бизнес ориентираната сделка“, която има за цел да помогне на Молдова да „спре зависимостта си от руския газ“. Министърът на енергетиката на страната Виктор Парликов отрече да има непосредствен риск за доставките, тъй като молдовската енергийна компания в момента не доставя никакви потоци. „Всичко, което тази компания ни е дала досега, са новини – не газ“, каза той.
Румънското министерство на енергетиката заяви, че OMV Petrom е „официално уверила“ правителството, че „газът от „Боташ“ не е с руски произход“, като добави, че страната може „по същество да покрие 100% от нуждите си от вътрешен добив и съхранение“. MVM, Газпром, „Боташ“, OMV Petrom и министерствата на енергетиката на Унгария и България не отговориха на въпросите на „Политико“.
Вързани ръце
Не всички са убедени в уверенията, че газовата сделка с Турция е безукорна.
Според писмо, видяно от „Политико“, Комисията е започнала антитръстово разследване на споразумението поради опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти.
Стъпката предизвика загриженост и в някои столици на ЕС.
Газовият гамбит на България означава „заобикаляне на политиката на диверсификация, отново зависимост от Русия, а сега и от Турция, което им дава пари и още един лост за влияние върху ЕС“, заяви дипломат от една от страните от блока, на когото бе предоставена анонимност, за да говори откровено.
„Ако те спрат да доставят газ, ние отново сме в беда, както преди година“, казаха те.
Правителството на България вече призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишната служебна администрация и започна разследване. Василев заяви, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоя, че са налице мерки, с които България може да проследи страната на произход на газа.
Според анализатора Владимиров обаче ръцете на София по отношение на споразумението са вързани, като страната ще бъде принудена да плаща по 2 млрд. евро годишно, ако се откаже от сделката.
И независимо дали това им харесва или не, правителството сега е „приковано към сделката и се опитва да отклони вниманието си от нея“, каза той./БГНЕС
Източник: Виктор Джак и Габриел Гавин, „Политико“
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от света кликнете ТУК
