„Политико“: Свали ли България изкуствено инфлацията, за да влезе в еврозоната

преди 3 седмици

еврото, еврозона, инфлацията, България, цени

През април България изненадващо намали болничната такса от 5.8 лв. на 1 лв. – спад от 82.8%. Решението дойде без предварително обсъждане и не получи почти никакво медийно внимание. Дори водещи по БНТ признаха, че причините не са ясни. Според „Политико“, това поражда въпроса: опитва ли се правителството да свали изкуствено инфлацията, за да влезе България в еврозоната?

Намалените здравни такси насочват вниманието към контрола на правителството върху държавно определяните цени и как те влияят върху Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).

„Единствената причина България да покрие инфлационния критерий са именно тези държавно регулирани цени“, казва бивш правителствен служител. „Добре известно е, че статистиката бе нагласена в полза на по-добри резултати — особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.“

Освен здравеопазването, влаковите билети са поевтинели с над 9%, а пощенските услуги — с почти толкова.

Като цяло, държавно регулираните цени са понижили инфлационния индекс с 1.2 процентни пункта само за април, което е решаващо за постигане на нужния праг.

„Висока е вероятността инфлационните данни да са манипулирани“, заявява икономистът Стив Ханке, създател на валутния борд в България. „Като човек, който е бил съветник на българския президент (1997-2002), не бих се доверил на тези числа.“

Проблемът придобива политически заряд — проруските и антиевропейски среди често обвиняват властите, че „нагласят данните“, за да ускорят приемането на еврото, което според тях ще доведе до покачване на цените.

Правителството твърди, че намалението на болничните такси няма общо с еврото, но Европейската комисия ясно подчертава влиянието на мярката върху инфлацията.

Покриване на критерия за инфлация

За да се присъедини към еврозоната, България трябваше да има средна инфлация не повече от 1,5 процентни пункта над темпа на трите най-добре представящи се държави от еврозоната.

Икономисти изчисляват, че само намалението на болничните такси е свалило инфлацията с 0.89 процентни пункта. Така тя е достигнала 2.7% за 12 месеца – точно под нужния праг от 2.8% за влизане в еврозоната.

Европейската комисия признава, че именно поевтиняването на болничния престой през април е изиграло ключова роля. Таксата беше намалена от 5.8 лв. на 1 лв., което доведе до спад от 2.9 пункта в инфлацията на услугите.

България отдавна се смята за сериозен кандидат за еврото заради стабилните си финанси и валутния борд. В последно време обаче инфлацията бе основното предизвикателство.

Европейската комисия заяви, че ръстът на инфлацията в България през 2025 г. е временен. Причината са по-високи данъци и държавно определени цени от януари. Частично това е било компенсирано от по-ниските болнични такси през април.

Официалните данни показват, че инфлацията между май 2024 г. и април 2025 г. е средно 2.7%. Най-голям спад има в здравните услуги – с 11.5%.

Никой не отрича, че поевтиняването на болничния престой е помогнало за свалянето на инфлацията. Въпросът е дали това не вреди на самите болници, които често са в лошо състояние.

Държавата не обясни ясно защо е намалила таксата. Здравното министерство отговори на „Политико“, че подкрепя политики, които облекчават разходите за хората. Според него мярката отговаря на препоръки от Съвета на ЕС.

Лекарски асоциации изпратиха писмо до министерството с искане таксата да бъде възстановена. Те предупреждават, че макар и символична, тя е важен източник на приходи, особено за малки болници в отдалечени региони. Например, болница „Св. Екатерина“ в София губи около 40 000 лв. годишно от намалението.

Според ОИСР, българските пациенти доплащат 34% от разходите за здраве – най-високият дял в ЕС (средно 15%).

Отричане от страна на властите

Министерството на финансите отрече да е имало манипулация на данните, като заяви, че „няма да позволи дезинформация и слухове да подронват авторитета на българските институции“.

Националният статистически институт допълни, че само събира данни, а решенията се взимат от други органи.

Бившият вицепремиер Атанас Пеканов отбелязва, че държавно регулираните цени не са нещо необичайно в ЕС.

„Това са услуги, чиято цена винаги е била определяна от държавата“, каза той.

Ханке обаче остава скептичен. Според негов анализ, темпът на растеж на паричното предлагане в България (над 6.3%) предполага, че реалната инфлация е по-висока от отчетената.

Окончателното решение за членството на България в еврозоната и обменния курс се очаква на 8 юли.

източник: Dir.bg