МненияНа ФокусПоследни новини
Шкварек: Един магнат от руската аристокрация упражни своето право на отпор срещу други магнати
Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Кристиян Шкварек:
В историята на Полско-Литовската Жечпосполита има един много интересен феномен, наречен „Конфедерация“. Не, това не е форма на държава, а на въоръжено действие от страна на градското съсловие, армията или магнатите за постигане на определена цел.
Тоест нещо като бунт, ама не точно, защото може въобще да не бъде насочено срещу централната власт или краля. Може даже да е в подкрепа на краля. Понякога кралят даже се включва в такава конференция, друг път просто я разрешава да се случи, трети път заема неутрална позиция.
При обявяването на Конфедерация даденото съсловие, например магнатите, събират своите войски и правят опит чрез сила да постигнат колективната си цел, най-често връщане на отнети права или привилегии от Сейма (Парламента), отстраняване на даден главнокомандващ от позицията Велик Хетман (генерал на щаба), обявяване или прекратяване на война, подкрепа или опозиция към действията на даден крал, подкрепа на краля срещу други магнати и прочее. Основната разлика между Конфедерация и бунт/преврат/гражданска война (наричано Rokosz) е било това, че не се търси насилственото сваляне на монарха от власт, а просто постигането на определени цели, реформи или привилегии. На Конфедерацията като феномен се е гледало като на нещо напълно легитимно, част от т.нар. естествено „право на отпор“ (ius resistendi) от страна на съсловията в защита на техните права.
„Конфедерацията“ става чест феномен в Жечпосполита през 17 век, когато се появяват огромните магнатски фамилии, често разполагащи с частни армии. Голямата Конфедерация от 1655-та изгонва шведите от Полша. Друга започва в подкрепа на правата на казаците срещу шляхтата. По времето на крал Август Втори се организират 4 Конфедерации срещу негови решения и две в негова подкрепа. Има Конфедерации, събрани с цел даване права на религиозните общности, и една с цел отнемането им. Някои Конфедерации протичат с ожесточени боеве месеци наред, други приключват без изстрел.
––––––––––––––––-
Всичко това ми се въртеше в главата, когато наблюдавах случващото се в Русия около „бунта“ на Вагнер и Пригожин.
Какво стана, според мен?
Един де факто магнат с частна армия от месеци негодува срещу двата „Хетмана“ в армията – Герасимов и Шойгу. Настоява за тяхното отстраняване и за определени права на частната армия „Вагнер“, които счита за нарушени. (особено около правото на снабдяване с боеприпаси) В крайна сметка обявява нещо, което беше трудно дефинируемо – някои го нарекоха бунт, други начало на гражданска война, а някак всички усещаха, че не е баш нито едно от двете.
Защото не беше. Беше си класическа „Конфедерация“ от някогашната Жечпосполита, тоест употреба на средновековното „право на отпор“ (ius resistendi) на аристокрацията. Защото колкото и да се преструваме, в следствие на Френската революция, че аристокрация със специални права и привилегии вече няма, това просто не е вярно. Има аристокрация и на изток, и на запад. Има си дребна аристокрация, има си и магнати с несметни богатства и/или огромна политическа власт.
Та един магнат от руската аристокрация упражни своето право на отпор срещу други магнати, пожелавайки от Царя тяхното отстраняване. Тъкмо нежеланието да бъде свален монарха е ключовата разлика в Жечпосполита между Конфедерация и бунт и/или гражданска война. Това условие бе изпълнено от Пригожин, когато заяви, че не цели смъкването на Путин, а конкретни промени във въоръжените сили, с цел спасяването на Русия и победа във войната. Тъкмо това напомня особено много на Конфедерацията от Тьшовце през 1655-та, когато магнатите събират частните си войски с цел да спасят страната от шведите, изисквайки от крал Ян Кажимиеж Ваза конкретни рокади в ръководството и действия на бойното поле.
Това, на което станахме свидетели в Русия, описано де факто, бе как „Конфедерацията от Ростов“ получи уверения, че ще й бъдат удовлетворени исканията, след посредничеството на Великия Княз Лукашенко с магната Пригожин и царя Путин. И както при повечето Конфедерации – правото на отпор постигна целите си само с демонстрация на сила или готовност за нейното прилагане, преди да се стигне до клане. Както свършва Конфедерацията от Жешув през 1587-ма, Конфедерацията от Вилно през 1599-та, Конфедерация Голомска от 1672-ра и много други.
Историята е прекрасен инструмент за разбиране на съвремието тъкмо, защото често съдържа феномени, които съвремието е заличил, отхвърлил или се прави, че не съществуват. „Конфедерацията“ или по-общо „правото на отпор“ сред аристокрацията е един такъв феномен, който съществува векове наред, не се вписва в нито един съвременен термин (бунт/пуч/преврат), а го видяхме да се случва пред очите ни.
(Обявяването на Конфедерацията от Тьшовце, 1655-та)
