Шкварек: Никой не е казал, че трябва да ти е лесно в родината. Но втора нямаш.

Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Кристиян Шкварек:

Израснах, заобиколен в обществото ни от съвета „бягай, напускай тая страна, спасявай се“.

Всички сме срещали поне една леля от квартала, която ни го е казвала. „Тука нищо не става, ти си умно момче, заминавай, спасявай се.“

Когато през 2015 се върнах след години следване в Англия и Белгия ми го повтаряха много хора. „Защо се върна?“, зададено с един такъв тон сякаш е нещо странно и неестествено да живееш в родината си. Там, където са ти корените, средата, семейството, езика. Сякаш е аномалия.

Много се радвам да видя, че тези тенденции трайно изчезват. За 6 години двойно са намалели хората, които биха съветвали децата си да напуснат България завинаги. Въпреки всичко, въпреки политическите трусове, въпреки медиите обсебени от лошата новина.

Смачканият от Прехода българин – комплексиран, деморализиран, започва трайно да се еманципира. Да преоткрива своето здравословно и градивно самочувствие, че и в родината си може да живее добре, и той и децата му. Че и тук има бъдеще, че нищо не е загубено. Че не сме „потъващ кораб“, от който трябва да спаси децата и внуците си.

Това се случи в цяла източна Европа след колапса на Соц-а. Първо – вълна от тотална деморализация и масова миграция. После, обаче, окопитване, преоткриване на надеждата и връщане на мигрантите.

В страни като Чехия, Полша и Унгария отдавна повече хора се връщат всяка година, отколкото напускат. И в България е така от няколко години според данните от последното преброяване. Неизбежно е постепенно, макар и бавно, да престанем да напускаме трайно родината си.

Защото не сме смачкани и унизени, колкото и да ни се повтаря това. Защото тук не е „кочина“. България е прекрасна и хубава страна с проблеми, никой от които неразрешим. Колкото и да ни заливат с новини за насилие си остава една от страните с най-нисък коефициент убийства на глава от населението на Земята.

Градовете ни всъщност са безопасни, и то точно в сравнение с големите на Запад, превърнати в гета.

Имаме нищожни проценти изнасилвания, отвличания, престрелки, практически нулеви масови убийства, липсват жестоките картели на Северна Америка или мароканските банди на Малмьо, Брюксел и Марсилия.

Няма тероризъм.

Не познаваме опиоидната криза с фентанил, превръщаща се в катаклизъм в САЩ, или наркоманията и ХИВ/СПИН на Русия.

И колкото и да се опитва една добре организирана, международна мрежа, тук все още не е унищожен здравия разум и вярата, хиляди младежи не минават хормонални терапии и операции за смяна на пола, марксисти не заличават семейството и националната идентичност, а полит-коректни инквизитори не са успели да удушат всякаква свобода на словото. Сравнително свободна, особено в изразяването на възгледи, вяра и убеждения страна сме, поне за момента.

Поради всички тези и още причини аз избрах да се завърна и това беше най-доброто решение в живота ми. Не, не е лесно – ежедневно се борим с 1000 други проблеми и нередности. И ще го правим. Никой не е казал, че трябва да ти е лесно в родината. Но втора нямаш. А аз моята си я харесвам и отказвам да се удавя в деморализацията на предходното поколение.