МненияНа ФокусПоследни новини
Шкварек: Това, на което е обърнат може би най-великият християнски храм е пълна свинщина
Навръх 969 години от Великата Схизма се озовах тъкмо там, където се е случила – в Цариград.
Едно посещение до перлата на Християнството – „Света София“, бе достатъчно да разбера колко точно незначително е разделението вътре във вярата ни на фона на това, което се случва, когато нещо напълно външно, като Исляма, пристигне.
Предупреждавам, че ще бъда изключително директен, едностранчив и неуважителен.
Казано с две думи: от три години насам едно от чудесата на света е отново осквернено и сведено до унизително състояние. Както беше по време на османската империя. Особено унизително за всички нас – християните, неговите създатели и наследници.
През 2020-та, за първи път от 85 години като музей, “Света София” бе превърната в джамия. Ще ви разкажа какво точно значи това и как изглежда в очите на един християнин.
Първото, което се случва, когато влезеш в храма, е изумителен, тежък и болезнен удар. Не, не емоционален или духовен удар – физиологичен. Удря те стена от смрад на потни крака, кир и лой. На потресваща човешка нечистота. Защото, бидейки джамия, събуването е задължително. А прекрасният, мозайков под е покрит изцяло с евтин плат, имитиращ килим. Този килим е обилно напоен с потта и кирта на хиляди мръсни, влажни крака, тъй като мюсюлманите държат да си събуят и чорапите. И не, въобще не ми обяснявайте, че навън са си измили задължително краката. Елате и помиришете, елате и вижте мазните петна по килима от всичката човешка, мъртва кожа от стъпала, полепнала по него.
Пробиваш си път през стената от смрад и влизаш в същинския храм. Там, където езически владетели са падали в захлас от видяното, достатъчен да ги накара да се покръстят. Там, пред теб днес се извисява в своето величие и достолепие един измъчен храм. Изчегъртан, оскверняван, с изумителни и детайлни елементи и фрески, прикрити зад евтини и грозни паравани и надписи от Корана.
Минаваш по пътя, по който са минавали Юстиниан Велики и безброй императорски и църковни процесии, а днес потни индонезийски чичковци лежат на пода и дремят с босите си крака до колоните. Гледката е като от онези класически картини на варварите в руините на велика цивилизация.
И е точно това.
Стигаш до там, където би трябвало да е олтарът. На мястото му се молят мюсюлманите, а тъкмо там, над тях, е известната мозайка на Богородица с младенеца. Днес – покрита, сякаш срамно, сякаш да не гледа, с бели чаршафи. Но недостатъчно покрита – виждам между два чаршафа част от лицето й, гледаща мюсюлманите под нея. И случващото се в храма Й. Хваща ме срам и решавам да изляза.
Винаги съм бил изключително уважителен към другите религии и църкви, особено аврамическите такива. Няма как иначе – роден и вярващ католик в православна страна, предразполага към разбиране и уважение към другите вери.
Но по отношение на “Света София” ще ви кажа, че въобще не ми дреме ако обидя нечии чувства или религия. Съжалявам, но това, на което е обърнат може би най-великият християнски храм е пълна свинщина. Грозна, занемарена, умишлено чегъртана, миришеща на крака. Не ми дреме, че вашата традиция или обичай е такава. Че във вашите храмове “е така”. Това не е ваш храм. Наш е.
Христос гледа, но не само от една от мозайките, които сте се опитали да заличите.
