Три социологически агенции излязоха с данни от проведени проучвания. Всички те сочат, че ако изборите бяха днес, победител би била коалицията ГЕРБ-СДС.
ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в първата половина на септември, резултатите биха били следните: ГЕРБ-СДС с електорална готовност при 22,5% от пълнолетните българи, БСП – при 16,1%. „Демократична България“ – 15,8%, „Има такъв народ“ – 15,5%, ДПС – 11,9%. Близо над бариерата изглежда „Изправи се, България! Ние идваме!“ с 4,8%. Под бариерата личат най-вече две формации: „Възраждане“ – с 3,1% и ВМРО – с 2,4%.
Данните са от независимото редовно, национално представително изследване на общественото мнение. Вълната на изследване е проведена между 2 и 10 септември, „лице в лице“, сред 1007 пълнолетни българи.
Изследването няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Кирил Петков и Асен Василев – тъй като теренът на изследването е преди обявата на намеренията им. Двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързо растящ личен рейтинг. При цялата условност на отчитането на лично доверие, при Борисов, например, то е 15,1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33,8%, което го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, оглавявана от Румен Радев (с лично доверие от 65,5% през този месец).
47,1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23,8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден.
АЛФА РИСЪРЧ
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли, ИТН, към когото имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място.
То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици (21.1%). Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу.
В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН.
На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е Демократична България с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%.
Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4%ия праг, е Възраждане (3.5%).
БАРОМЕТЪР БЪЛГАРИЯ
ГЕРБ, които при последните избори загубиха многогодишната си позиция на първа политическа сила, възвръщат позиции с подкрепата на 25,6% от анкетираните и са един от малкото политически играчи, които повишават и затвърждават подкрепата си.
ИТН отстъпват първото място и остават втори с подкрепа на 15,1% от участниците в проучването. Трябва да се отбележи, че при формацията има ясно изразено разколебаване и отлив на избиратели. Като се има предвид че профилът на подкрепящите ги винаги е бил на избиратели, които вземат емоционални решения и склонни да променят позицията си в последния момент, предстои да се види доколко тази тенденция на спад ще се засили е следващите два месеца до изборите.
Трета политическа сила с 13,2% са БСП, като макар и да не печелят нови поддръжници, съумяват да запазят подкрепата на традиционните си избиратели.
ДПС са политическата формация, която може да се похвали с безрезервна подкрепа от страна на своите избиратели, която не се влияе от почти никаква политическа турбулентност или скандали. Движението може да разчита на 11,9%.
Въпреки амбициите си малко вероятно е „Демократична България“ да подобри резултатите си при новите избори, тъй като формацията също търпи негативи от невъзможността на последния парламент да излъчи правителство и свързаните с това скандали и противоречия в общественото пространство.
Макар и в относително по-малка степен благодарение на устойчивото ядро на електората си, партията все пак също регистрира отлив от избиратели, подобно на останалите протестни формации, като намерение да гласуват за нея заявяват 9,2%.
Политическият играч, който може да се окаже най-губещ е най-малката формация в последния парламент – ИБГНИ.
В коалицията на Мая Манолова и Отровното трио вече се забелязват процеси на разпад, както и значителен спад в подкрепата на избирателите (3,2%), чийто профил по-принцип е на хора, гласуващи по-скоро против, отколкото „за“, представители на т.нар. наказателен вот, които са склонни да променят избора си дори и в последния момент, за да накажат някого, ако се почувстват излъгани в очакванията си. Услуга на формацията – стига да се запази като такава до ноември – би могла да изиграе ниската избирателна активност и все пак участието им в следващия парламент би било на кантар.
Ниската избирателна активност ще даде шанс и на други играчи на политическата сцена да преминат четири процентовата бариера. ВМРО, които заявиха, че ще се явят самостоятелно на тези избори, могат да консолидират както твърдия си електорат, така и избирателите на предишните си коалиционни партньори.
ЦИК ще купи още 1600 машини за гласуване за изборите на 14 ноември
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
