Срещата във Вашингтон вероятно ще се окаже по-важна за бъдещето на Украйна от срещата Тръмп–Путин

преди 49 минути

Володимир Зеленски, срещата, Белия дом, Доналд Тръмп, САЩ — БГНЕС/ЕПА

Напълно възможно е срещата в Белия дом днес да се окаже още по-важна за бъдещето на Украйна – и за сигурността на цяла Европа – отколкото проведената миналия петък, 15 август, в Аляска среща на върха между САЩ и Русия.

На пръв поглед онова повторно събиране между Путин и Тръмп оправда всяко очакване на скептиците. Нямаше примирие, нямаше нови санкции, нито големи изявления. Възникна въпросът дали Украйна и Европа няма да бъдат изключени от сделка, скроена зад кулисите от двете водещи ядрени сили. Засега изглежда, че не – ако Киев и неговите партньори успеят да предотвратят такъв сценарий.

Присъствието на Стармър, Макрон, Мерц и други държавни ръководители редом до президента Зеленски във Вашингтон има цел да подсигури, че той няма да бъде поставен пред свършен факт в Овалния кабинет, както стана на 28 февруари. Те искат да внушат на Доналд Тръмп две ключови послания: първо, че не може да има мирно споразумение за Украйна без участието на самата Украйна, и второ – че то трябва да бъде подкрепено с „железни“ гаранции за сигурност.

Най-вече европейските лидери настояват американският президент да види, че Украйна и Европа действат в единен фронт. Те се стремят да попречат личното му разбирателство с Владимир Путин да се превърне в отстъпка пред руските искания. Именно тук дипломатическите умения на Киър Стармър ще бъдат подложени на сериозно изпитание. Тръмп харесва Стармър и го слуша, а след месец ще посети Обединеното кралство на държавна визита. Също така той има добро отношение към генералния секретар на НАТО Марк Рюте, когото често наричат „шепнещия в ухото на Тръмп“. По-хладни са отношенията му с президента Макрон, чиято идея да признае безусловно палестинска държава на идното Общо събрание на ООН бе остро разкритикувана от Белия дом.

За да има шанс мирното споразумение за Украйна, някой трябва да направи отстъпка. Европейските лидери неведнъж са заявявали, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила, а Зеленски неуморно повтаря, че няма да отстъпи територия – и освен това конституцията на Украйна не позволява подобно нещо. Но Путин иска Донбас, вече държи около 85% от него под контрол, и не смята никога да върне Крим.

Както някога каза бившата естонска премиерка и сегашен върховен дипломат на ЕС Кая Калас: победата за Украйна не означава задължително пълно възвръщане на окупираните територии. Ако Киев получи гаранции за сигурност, подобни на член 5 от НАТО – достатъчно силни да възпират бъдеща руска агресия и да осигурят независимостта ѝ като свободна и суверенна държава – това също би било форма на победа.

Изглежда, че в разговорите между САЩ и Русия се обсъжда предложение, което на практика заменя част от украинска земя срещу гаранции, че повече няма да се отстъпва територия. Но остава големият въпрос: може ли Украйна да приеме сделка, която ще прекрати войната, но ще ѝ коства земя, за която хиляди са загинали? Ако ѝ се наложи да се откаже от оставащите 30% от Донецка област, които още не са окупирани, няма ли това да остави пътя към Киев опасно незащитен?

Също така е под въпрос съдбата на прочутата „Коалиция на желаещите“ на Стармър. Първоначалните планове за изпращане на десетки хиляди войници вече са сведени до инициативи за „охрана на небето и морето“ и подпомагане на Украйна да възстанови армията си.

Но дори да се стигне до мир на бойното поле, опасността няма да изчезне. Военни експерти са категорични: щом сраженията спрат, Путин ще започне отново да възстановява армията си и да трупа оръжия, докато след три-четири години не бъде готов за ново настъпление. И тогава ще се намери ли достатъчно смел пилот на Typhoon или F-35, готов да изстреля първата ракета срещу настъпваща руска колона? | БГНЕС

–

Франк Гарднър, Би Би Си