Талибаните вече мразят да работят в офиси, липсва им джихада

Талибаните спечелиха войната в Афганистан, но джихадистите, които прекарваха дните си в яздене на коне из природата днес са заседнали в офиси, ровят се по цял ден из социалните мрежи и се оплакват от скучната работа, цените на наеми и трафика.

Вече изминаха почти две години откато САЩ се отегли от Афганистан и талибаните превзеха държавата. През това време, новите лидери в държавата превзеха индустрията, правителствените сгради и почна да им омръзва да се занимават с монотонното ежедневие да се грижат за администрацията на Ислямското емирство Афганистан.

При серия от интервюто с пет бивши муджахадини, които днес са държавни служители и полицаи, Афганистанската аналитична мрежа показва реалността на живота на тези мъже, които са прекарали целия си живот борейки се с една империя и накрая са спечелили, а наградата им е отговорността да ръководят цяла държава.

НПО-то е интервюирало хора в различни нива на йерархията – командир, снайперист, заместник-командир и двама редови бойци. Снайперистът Хузаифа смята, че животът е бил по-свободен по време на джихада. 

„През цялото време планирахме атаки и отстъпления. Хората не очакваха много от нас и ние нямахме много отговорности. Сега ако някой гладува ние сме директно отговорни…талибаните бяха свободни, а сега трябва да седим на едно място, зад бюро и компютър по 24 часа, седем дни в седмицата. Животът е станал много тягостен; правиш едно и също всеки ден. А това, че сме далече от семействата си също допринася за проблемите“, споделя Хузаифа

25 годишният Абдул Нафи пък разказва за скуката на държавната работа.

„Понякога ми липсва джихада и всичките приятни неща, които имаше в този живот. В министерството нямам много работа, поради което прекарвам цялото си време в Туитър. Имаме бърз интернет и повечето муджахадни бързо се пристрастиха към социалните мрежи“, казва той

Нито един от интервюираните не е от столицата, Кабул. Всички те се преместват там след като напускат силите на САЩ.

„Наемите са много високи. Нашите заплати не са кой знае колко високи и не стигат за Кабул. Трябва да са по-високи за да доведем семействата си тук“, разказва Омар Мансур

Мансур има и други проблеми с живота в столицата. Според него нивата на трафик са непоносими.

„Миналата година беше приемливо, но тази година задръстванията са все повече и повече“, казва той

Въпреки всичко, най-вече съжалява за свободата, която е загубил, след като талибаните печелят войната.

„В групировката имахме много свобода къде да ходим, къде да живеем и дали въобще да участваме във военните действия. Сега трябва да сме в офиса преди 8 часа сутринта и да седим там до 4 часа следобяд. Ако не отидеш ти се пише отсъствие и не получаваш заплатата си. Вече посвикнахме, но беше ужасно трудно първите месеци“, споделя той

Другият боец, Камран, също не може да свикне на офисната си работа.

„Горе-долу ми харесва, но често ми липсва джихада. По онова време всеки момент от живота ми беше свързан с Господ. Живеехме сред хората, а сега сме се заклещили в офиси и палати, далеч от онзи скромен живот. Притеснявам се за муджахадините. Явно истинският тест не е бил по време на джихада, а е сега. Нещата тогава бяха прости, сега са сложни. Изпитани сме от коли, позиции, богатство и жени. Много от нашите муджахадини, Господ да ги опази, са попаднали в тези привидно сладки, но реално горчиви капани“, разказва той.

Абдул Нафри смята, че след поколение борба е трудно да се свикне на мир. За него е трудна и идеята, че е толкова лесно сменяем.

„Има поговорка в нашия край, че парите са като окови. Сега, ако се оплакваме, не ходим на работа или не спазваме правилата, просто ни уволняват. За разлика от джихада, когато беше трудно да се намерят хора, сега няма никакъв риск и можем да намерим безброй хора да вършат тази работа“, оплаква се той