The Times: Русия тества реакциите на НАТО чрез атаката с дронове в Полша

септември 11, 2025

Литва, Русия, въздушно пространство, изтребители — снимка: БГНЕС

Преди три седмици руски дрон-камикадзе тип „Шахед“, наричан „летящ мотопед“ заради характерния си „тракащ” двигател, се отклони в полското въздушно пространство и продължи да лети 90 километра, пише The Times в свой анализ.

В крайна сметка той експлодира в село Осини, едва на 80 километра от столицата Варшава и на 40 километра от офицерската академия на полските военновъздушни сили. Експлозията повреди няколко сгради, въпреки че никой не пострада. Ниско летящият дрон изглежда не е бил засечен от полския военен радар.

Тези нахлувания във въздушното пространство на НАТО вече не са необичайни. Те са засегнали Латвия, Литва, Румъния, Полша и дори Хърватия, на повече от 640 км. от Украйна, често оставайки незабелязани, докато не се приземят.

Първа реакция на въздушна провокация

В понеделник Полша реши, че ѝ е писнало, пише изданието. Четири руски дрона нарушиха въздушното ѝ пространство в рамките на пет дни, а друг дрон с „маркировки на кирилица“ се разби точно на полската граница с Беларус.

Премиерът Доналд Туск обяви, че всякакви по-нататъшни провокации от този характер ще доведат до „много сериозни последици“, включително „кинетично действие“ – военен жаргон за сваляне на дроновете.

Стрес тест: Русия проверява рефлексите на НАТО

Вълната от руски дронове, която нахлу в източна Полша в малките часове на сряда сутринта, може да се тълкува като тест на тази доктрина: Не толкова стратегически пресметната атака, колкото експеримент, за да се види дали Полша и НАТО ще реагират.

Точният мащаб на нахлуванията остава неясен, но със сигурност е по-голям от всяко друго военно действие, което Русия е предприела срещу съюзник на НАТО от 2022 г. насам. Украинските военни предполагат, че са участвали около десет дрона, докато полските въоръжени сили казват, че са наблюдавали „няколко десетки“ в граничния район.

Твърде рано е да се каже колко добре НАТО е преминал теста на техническо ниво; все още не знаем колко от дроновете са били открити и елиминирани.

На политическо ниво обаче реакцията беше бърза и решителна, като Полша разположи изтребители, ракети и системи за електронна война в безпогрешна демонстрация на сила, а НАТО мобилизира самолети за подкрепа от Съединените щати, Италия и Холандия.

Време за хладнокръвна преценка: Позоваване на „член 4” и засилване на противовъздушната отбрана

Сутринта след последната канонада е време за хладнокръвна преценка. Полша се позова на ”член 4” от договора на НАТО, а това ще предизвика консултации в целия алианс относно бързи мерки за укрепване на противовъздушната отбрана на източния фланг, като същевременно ще се въздържи от по-драматичната клауза за взаимна отбрана по „член 5”.

В средносрочен план инцидентът ще подчертае неотложността на увеличаването на инвестициите в системи за противовъздушна отбрана и радари, както и ще накара Пентагона да се замисли в своя „преглед на позицията“ за това къде да са разположени американските сили.

Случилото се в Полша, „образцов съюзник“ на САЩ със силни връзки с Белия дом, която се бори да унищожи руски дронове в собственото си въздушно пространство, едва ли ще засили позициите на онези във Вашингтон, които искат да размият американските гаранции за сигурност за Европа, подчертава The Times.

Какво гласи член 4?

Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени. Съгласно член 4 дискусиите в Северноатлантическия съвет – основният политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие.

От създаването на НАТО през 1949 г. член 4 е бил приложен седем пъти, като последният път е през февруари 2022 г., когато България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия поискаха консултации след руската инвазия в Украйна.

Какво представлява член 5?

Ако се установи, че Русия е нападнала територията на държава членка, фокусът ще се премести към член 5, който е крайъгълният камък на учредителния договор на НАТО.

Алиансът е създаден през 1949 г. с американската армия като мощна опора, основно за да се противопостави на Съветския съюз и неговите сателити от Източния блок по време на Студената война.

Уставът постановява, че „страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях“. Няма ограничение колко време могат да продължат консултациите и експертите казват, че формулировката е достатъчно гъвкава, за да позволи на всяка държава членка да реши доколко да реагира на въоръжена агресия срещу друга.