Днес е Тодоровден. Църквата почита паметта на свети Теодор Тирон. Той живял по времето на императорите Максимиан и Максимин, които в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий Теодор Тирон бил войник. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не искали да изпълнят тая повеля, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение. През една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява. „Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки – казал той, – защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, защото не гледаш с духовни очи“.
Управителят заповядал да отведат Теодор в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, защото искал да го умори чрез глад. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му казал:
„Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата.“
Укрепен от чудесното видение и изпълнен с неизразима радост, Теодор започнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, приближили се до прозореца и с изумление видели, че около това печатът и бравата на вратата били цели.
Поразени от ужас, те побързали да уведомят за това управителя, който дошъл до тъмницата. Като чул пение от няколко гласове, той помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влязъл в тъмницата, бързо излязъл и на другия ден отново повикал Теодора на съд.
Тогава управителят издал за Теодор следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а вярва в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, трябва да бъде предаден на огън.“
Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата.
Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него.
Петдесет години след смъртта му гонителят на християните император Юлиан Отстъпник продължавал да иска връщане към езичеството.
Той знаел, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост и решил да се подиграе с тях. Императорът наредил на цариградския градоначалник тайно да напръска с кръв всички постни храни на пазара.
Така без да знаят християните, постът им щял да бъде осквернен.
Църковното предание разказва, че свети Теодор се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, за да го извести за грозния план и да предупреди вярващите да не купуват от храната на пазара. Затова всяка първа събота от Великия пост църквата припомня за живота на светеца- воин, загинал за вярата си.
Св.Тодор се приема за покровител на конете и навсякъде празникът му се тачи за тяхно здраве. Затова го наричат и Конски Великден.
НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ
У нас на този ден се организират кушии. Състезания с коне има на много места в страната. Традицията казва още по изгрев мъжете да сплитат опашките и гривите им, да ги украсяват с мъниста и да ги отвеждат на водопой.
После идва ред на атрактивните състезания, а конете, които се отличат в надбягванията, си тръгват закичени с венци. Жените месят обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”.
Народът ни си представя св. Тодор да излиза нощем от гробището, яхнал бял кон и заедно с майка си – Баба Тудуричка, да обикалят селското землище.
Ако срещнел жена, която не спазва забраната за работа на неговия празник, светецът я удрял с патерицата си по гърба. Вярва се още, че св. Тодор обличал девет кожуха, пришпорвал коня си и отивал при Бога, за да го измоли да изпрати лято.
Още преди изгрев слънце на празника стопанките изпичат обредни хлябове – колачета с форма на конче, подкова или конско копито. Наричат ги конче, копито, кукла, Свети Тодор. Върху този хляб има пластична украса от тесто, изобразяваща ярем. В кравая слагат орехови ядки и чесън.
Всяка жена бърза първа да раздаде хлябовете, защото се вярва, че ако е последна, то конете ще хванат краста. Докато раздават краваите, жените скачат, цвилят и се ритат като кобили.
Рано сутринта на Тодоровден стопаните почистват конете, разчесват гривите и опашките им, украсяват ги с пискюли, мъниста, цветя, с червени чушки, захранват ги с хляб и сол и ги водят на водопой. Следва най-интересната част от празника – общоселското конно надбягване, наричано кушия, домле, тудурица или варене.
Ергените умело яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят. В същото време моми и жени мият косите си, за да пораснат дълги и лъскави, като опашките на конете. Победителя в надбягването даряват с риза или пешкир, а конят му получава нова юзда.
Именници са носещи имената:
Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
ППДБ откриват кампанията навръх националния празник със знамето на ЛГБТ общността
