Убитият психолог Иван Владимиров-Нав имал тежко детство и бил тормозен от бившата си жена

За своето тежко детство и любовните драми в живота си е разказвал психологът Иван Владимиров-Нав в свои интервюта през години. Той е бил обект на тормоз от страна на баща си и негов защитник е била майка му Слава Иванова. Тя го защитавала, позволявала му да се развива както желае и не му забранявала нищо. Майката на Нав дори е живеела заедно с него в апартамента, пред който той беше застрелян безмилостно от свой съсед. 

По-късно в живота му настъпват сериозни любовни драми с бившата му съпруга. Докато завършвал УНСС, Нав е ходил на студентски бригади в САЩ и тъй-като много му е харесал животът там е решил да заживее в Лас Вегас. Именно там е срещнал жена си, също с български корени. Двамата започнали заедно успешен бизнес и заживяли щастливо. Но в семейството имало напрежение – жена му имала големи изисквания и държала на материалното, а той обичал да медитира, да бъде спокоен и да не се занимава по цял ден с бизнеса. 

“Никога не съм бил обсебен от парите. Да, харесва ми по-удобния начин на живот, но няма да се превърна в роб, за да имам повече и повече”, споделя Нав в свое интервю

Тези различия се превърнали в сериозен проблем между двамата и психологът не могъл да приеме, че отново има в живота си човек, който го тормози.

“Бях жертва на детско насилие, а после на такова и в брака ми. И в двата случая лесно простих и нищо не ми тежи. Единственият път, когато не можех да простя на близък приятел за нещо, се разболях от рак. Простих и се излекувах чудотворно без препоръчваната ми химиотерапия. Лесно се приспособявам навсякъде и не се привързвам към вещи и места. Всяко място е специално, когато умееш да превръщаш познатото в странно, чрез ловка смяна на перспективата. Често си представям, че съм извънземен, посещаващ Земята за пръв път. Имах толкова тежки битки през годините  – с рак и хепатит C, с частично ослепяване, с безброй предателства и житейски обрати, че вече съм абсолютно перде. Знам кой съм и какво искам, и си го случвам с неизбежността на гравитацията”, споделя психологът

45-годишният мъж вярваше, че Господ живее във всеки един от нас и искаше съдбата да го срещне с други джедаи, с които дружно да трансформират реалността в по-добър свят. Мечтаел и за другарчета-конструктори, с които да творят светове. За съжаление в късните часове на 8 февруари, когато е фатално прострелян от своя луднал съсед Румен Тонев, остава завинаги в мечтите си. 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

Татстоунър напусна „Сървайвър“, проблемът бил в „хигиенните навици“