Учени написаха писмо за държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен за Любчо Георгиевски

ноември 28, 2023

Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония изпрати писмо на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и еврокомисарите по разширяването и правата на човека Оливер Вархей и Дубравка Шуица. В него те пишат за случая със съдебното преследване на Любчо Георгиевски от страна на Република Северна Македония. Георгиевски е председател на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля.

Ето пълния текст на писмото:

УВАЖАЕМИ Г-Н БЛИНКЕН,
УВАЖАЕМИ Г-Н ВАРХЕЙ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ШУИЦА,

През последната година на съдебно преследване в Република Северна Македония е подложен Любчо Георгиевски, председател на официално регистрирания и забранен след това Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. За целта в страната бе приет закон, който е най-новия елемент в местното антибългарско законодателство. Той влиза в сила със задна дата и постановява, че обществените организации могат да носят имена, които са одобрени от властта. В противен случай създаването на нови такива не се допуска, а съществуващите подлежат на забрана.

На 30 октомври 2023 г. започна поредното съдебно дело срещу Любчо Георгиевски, като е обвиняван, че публично е публикувал документи и цитати от Иван Михайлов – последен ръководител на автентичната ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна Организация, до 1913 г. ВМОРО – Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация). Това според властите в Скопие представлявало „разпространение на расистки и ксенофобски материали по електронен път и за използване на език на омразата“.

Обръщаме внимание, че от края на 1944 г. до днес на територията на Северна Македония с различна интензивност се водят съдебни процеси срещу лица, които са съхранили и демонстрират своето българско самосъзнание. През последните две години се наблюдава ескалация на тази порочна практика, останала в наследство от тоталитарна/комунистическа Югославия.

Регистрирани български организации биват забранявани, техните членове са обект на заклеймяване в медиите, а граждани биват подбуждани да извършват агресивни действия срещу тях. Подобна контролирана от властта саморазправа е престъпно деяние, но извършителите не само не се преследват, а се героизират публично. По този начин насърчаването на определен тип престъпления от омраза, насочени срещу България и българите, продължава да бъде част от държавната политика в Северна Македония.

В наши дни дори в Русия и Беларус не се преследват лица, които публикуват документи с историческо съдържание. Наблюдаваната практика в Северна Македония е съвременно проявление на създадения през 1945 г. тоталитарен „Закон за македонската национална чест“, с който се насажда официалната държавна доктрина в Скопие, която е създадена в Белград и Москва и е външна за местното население. С подобно поведение се цели да се забрани изнасянето на факти, от които да е видно, че в географската област Македония през средновековието, възраждането и по-новото време е имало българи. Така напр. съгласно официалната статистика на Османската империя, която до 1912 г. владее тези територии, в някои райони на днешна Северна Македония българите са били мнозинство, а в същото време не е регистриран нито един „етнически македонец“. Въпреки това присъствието на българите се заличава и това по своята същност е геноцид, целящ забраната дори на споменаването за българско етническо присъствие в миналото и днес.

Председателят на забранения български културен клуб Любчо Георгиевски от Битоля е заплашен от затвор до 5 години за това, че се чувства духовно свързан с идеите на Иван Михайлов, който е идеолог на политическата програма за независимост на Македония с равни права на всички етнически групи в нея, като смята, че българската е най-многобройна. От 1934 г. до края на живота си през 1990 г. Иван Михайлов живее в изгнание и в своето огромно документално наследство нито веднъж не е употребил думите „фашизъм“ или „националсоциализъм“. Въпреки това, заради свободолюбивите му идеи е обвиняван от комунистите на Балканите, че е „фашист“, като това обвинение е използвано за претекст да бъдат преследвани неговите идеи и последователи. Подобна практика на преследване е идентична с обвиненията на руския президент Путин към Украйна, че била „фашистка“, а руската агресия там се оправдава, че била борба с „фашизма“. По този начин „денацификацията“ на Путин в Украйна е идентична с „денацификацията“, която управляващите днес провеждат в Северна Македония!

Сред управляващите в Скопие Иван Михайлов е най-отричаният лидер на ВМРО, защото той единствен от ръководителите на национално освободителната организация на македонските българи, има историческия шанс да живее и твори през периода след Втората световна война. Поради това той остави най-богатото теоретично наследство, разобличаващо комунистическата политика за създаване на новата македонска нация на антибългарска основа. Всички негови произведения са издавани в Западна Европа и САЩ, като освен на български, някои са публикувани и на английски език. В случай на необходимост, готови сме да предоставим техни копия.

Основното прегрешение на Иван Михайлов пред властите в Скопие е, че е наследник и продължител на делото на Гоце Делчев, Дамян Груев и Тодор Александров -лидери на историческата ВМ(О)РО. След 1944 г. Иван Михайлов е основния защитник на страдащите българи в Македония. Въпреки държавната пропаганда, за една част от населението в Северна Македония Иван Михайлов продължава да бъде безспорен авторитет, поради което:

– номерацията на конгресите на партията ВМРО-ДПМНЕ (автентичната ВМРО никога не е била партия) е продължение на конгресите на ВМРО през периода, когато неин лидер е бил Иван Михайлов;

– през 1995 и 2001 г. в Скопие е издадена една от най-важните му книги „Македония – Швейцария на Балканите“.

– министри от Северна Македония ходиха на поклонение на неговия гроб в Рим;

– негова восъчна фигура е заела почетно място в създадения през 2011 г. в Скопие Музей на македонската борба;

Подобни действия поне формално са заявка за приемственост и дори са правени опити Иван Михайлов да бъде представян като „етнически македонец“. Още по времето на Югославия, през 1957 г., името му е изписвано като „Иван Михайловски“, т. е. по начина, по който насилствено са променяни българските фамилни имена в югославска Македония след 1945 г.

Във връзка със съдебния процес срещу председателя на Българския културен клуб, бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски (съвпадението с имената на подсъдимия в Битоля е случайно) заяви, че „държавата, чрез своя прокурор, участва безотговорно, арогантно и прави пародия от съдебната система, само за да докаже уж някаква идеологическа принадлежност на човека, който е символ на борбата за самостоятелна и независима Македония… За съжаление днес в Северна Македония се води процес, за който дори самият Лазар Колишевски (някогашният дългогодишен комунистически ръководител на югославска Македония, доверено лице на югославския диктатор Й. Б. Тито, б. н.) не е имал доблестта да ръководи дори в най-мрачните времена и всичко това е един вид собствено вето, което сами налагаме върху нашия път към европейската интеграция“.

За да покажем демократичните виждания на Иван Михайлов, представяме писмо, подписано от него на 26 юни 1976 г. до американския президент Джералд Форд и отговора на американския президент. Към писмото е приложена подробна справка, в която са отразени констатациите на редица изтъкнати американци и медии, според които „огромното мнозинство от населението на Македония е българско“. Днес за делото на тези изтъкнати американци също е забранено да се говори в Северна Македония или написаното от тях се фалшифицира. Държим да подчертаем, че с настоящото си изложение ние не отричаме наличието на съвременна македонска идентичност сред част от населението на Република Северна Македония, но настояваме да бъдат защитени човешките права на тези нейни граждани, които въпреки постоянните репресии продължават да съхраняват своята българска идентичност.

Като се вземат предвид изнесените тук факти, предлагаме да се проучи в детайли случаят с нарушаването на човешките права на председателя на забранения Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля Любчо Георгиевски. За да се предотвратят в бъдеще подобни случаи, настояваме да се окаже съдействие на Северна Македония да прекъсне своята зависимост от Белград и да скъса необратимо с порочните практики, наследени от югославската тоталитарна епоха. До постигането на това настояваме да се прекрати предоставянето на каквато и да е финансова помощ към правителството в Скопие, което отказва да се реформира.

С уважение,

съпредседател:
проф. Трендафил Митев
съпредседател:
доц. Спас Ташев
секретар:
Димитър М. Димитров

София, 28 ноември 2023 г.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК