БългарияНа Фокус

Важни въпроси за „Зелената сделка“ зададоха български евродепутати

Евродепутатите от ВМРО/ЕКР Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков зададоха важни въпроси до ЕК във връзка с т.нар. „зелена сделка“. Двамата са яростни противници на тази реформа в ЕС, която предвижда намаляване на въглеродните емисии в Съюза за сметка на индустрии, от които зависят много от икономиките на източноевропейските държави, включително и на България.

 

У нас ще бъдат засеганти най-вече ТЕЦ-овете, които са основен източник на електроенергия за страната ни и до момента нямат заместител. С тях са свързани и хиляди работни места, които ще бъдат изгубени.

 

В същото време предстои последно гласуване на дискриминационните разпоредби в пакета „Мобилност“, които предвиждат хиляди празни камиони да пътуват из Европа заради изискването за връщане в страната по регистрация. Това само по себе си ще доведе до голямо увеличаване на въглеродните емисии, които ЕК така усилено се опитва да ограничи.

 

Ето и важните за българската икономика въпроси, които зададоха българските евродепутати:

 

„Относно: Плановете на Европейската Комисия да предотврати „изтичане на въглерод“ от европейската икономика в условията на зелен преход

 

– Като се има предвид, че базовите енергоинтензивни индустрии са стратегически важни за икономиката на ЕС и запазването на тяхната конкурентоспособност е от първостепенно значение. В частност, те формират около 20% от добавената стойност в българската икономика.

 

– Като се има предвид, че Комисията постави на преден план намерението си да провежда „климатична дипломация“, чрез която да гарантира същите високи стандарти в трети държави и така да избегне „изтичане на въглерод“. При все, че към момента този подход не е довел до съществени резултати. Същевременно, Зелената сделка и Климатичният закон поставят амбициозни мерки за намаляване на емисиите в ЕС.

 

Като се вземе предвид горното, и с цел да се предотврати „изтичане на въглерод” от ЕС:

 

– Възнамерява ли Комисията да запази разпределението на безплатни квоти за базовите индустрии през фаза 4 на ЕСТЕ, като годишно разпределяното количество бъде постоянно и 100 % от техните потребности, а не намаляващо в годините напред?

 

– Смята ли Комисията да запази, и дори разшири обхвата на секторите, избираеми за компенсация за непреки разходи за емисии от страна на всички страни-членки, което да гарантира равнопоставеност на всички в рамките на вътрешния пазар?

 

– Има ли планове да работи за интегриран енергиен пазар, отразяващ специфичните регионални различия и справедлив ниско-въглероден преход?“

 

 

 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

 

Подобни статии

Back to top button