Заплашиха протестиращите в Беларус с армията, НАТО отрече да разполага военни по границата

август 23, 2020

Беларус, армията — снимка: Скрийншот Twitter/ Tut.by

Кризата в Беларус се задълбочава. На фона на продължаващите протести в страната, срещу които е използвана яростна полицейска сила, вече се заговори и за намеса на армията.

“В случай на нарушаване на обществения ред и спокойствието около паметници на жертвите и героите от Втората световна война, протестиращите ще си имат работа с армията.”

Това предупреди министърът на отбраната Виктор Хренин във видео обръщение в момент, в който в центъра на Минск се събират десетки хиляди протестиращи срещу фалшификациите на изборите при преизбирането на президента Александър Лукашенко.

В събота той постави армията в пълна бойна готовност, защото растяла заплахата от нахлуване на НАТО.

Централните части на градовете в Беларус, където се събират и протестите, са осеяни с хиляди мемориали и паметници, защото това е най-пострадалата част от бившия СССР – близо една трета от населението ѝ загива.

“Тези места са свещени за нас и там хората отиват да се помолят и положат цветя. Не можем днес спокойно да гледаме как под знамена, под които фашисти организираха масови убийства на белоруси, руснаци, евреи, представители на други националности, там провеждат акции. Не можем да допуснем това”, каза Хренин, облечен в маскировъчна униформа. Така той повтори позицията на властта, че традиционните бяло-червени знамена, носени масово от протестиращите (за разлика от червено-зеления съветски флаг, възстановен от Лукашенко през 1994 г.) са символ на фашизма.

“Категорично предупреждавам, че при нарушаване на реда и спокойствието по тези места, ще си имате работа не с милицията, а с армията,” заплаши Хренин.

Минск. Это видео было снято около 15:30. Оно в полной мере позволяет оценить масштаб акции на площади Независимости. Десятки тысяч человек кричат «Уходи». pic.twitter.com/mgUGlCgx4d

— TUT.BY (@tutby) August 23, 2020

КОНФЛИКТЪТ С НАТО

В съобта Лукашенко постави в пълна бойна готовност армията на Беларус, заявявайки, че нато разполага военни части по границата със страната.

“Виждате, че те вече влачат насам алтернативен президент, правят това сериозно, доколкото западните държави наливат финансиране и подкрепа. Военната подкрепа е очевидна – движението на войските на НАТО към границите”, подчерта беларуският лидер.

От Алианса категорично опровергаха думите на президента, описван като последния съветски дикататор в Европа.

Твърденията на беларуския президент Александър Лукашенко, че “чуждестранните сили” организират струпване на войски на границата на страната, са неоснователни, заявиха от НАТО.

“Нашата позиция е строго отбранителна”, заявиха от алианса.

Според Лукашенко опозицията планира да се обърне към западните държави, в случая към членовете на НАТО, за да защитят населението. Затова президентът заповяда на ръководството на министерството на отбраната без предупреждение да се реагира на нарушения на западната граница

Литовският президент Гитанас Науседа също опроверга думите на Лукашенко:

“Режимът се опитва на всяка цена да отклони вниманието от вътрешните проблеми на Беларус с напълно неоснователни изявления за въображаеми външни заплахи”, коментира той.

Говорител на полското президентство пък нарече предположението, че Полша планира дестабилизация по границата с Беларус “пропаганда на режима”, което е “тъжно и изненадващо”.

ПОЗИЦИЯТА НА ЕС: НЯМА ДА ПРАВИМ ВТОРА УКРАЙНА

Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предупреди днес за опасността от превръщане на Беларус във “втора Украйна”, изтъквайки необходимостта да се преговаря с президента Александър Лукашенко. Борел заявява това в интервю за испанския в. “Паис”, цитирано от Франс прес и БТА.

ЕС не признава резултатите от президентските избори на 9 август в Беларус. Страната е обзета от протести след спорното преизбиране на Лукашенко, който е на власт от 26 години и се гордее с подкрепата на Москва.

“Европейският съюз няма намерение да превръща Беларус във втора Украйна”, изтъква Борел, имайки предвид разногласията с Русия след анексирането на Крим през 2014 година.

“Напрежението между Европа и Русия се уреди със стрелба, насилие и разпад на украинската територия, който продължава още. Проблемът на беларусите днес не е да избират между Русия и Европа, а да се сдобият със свобода и демокрация”, допълва той.

Борел подчертава, че трябва да продължи диалогът с президента Лукашенко. Той сравнява ситуацията с тази при венецуелския му колега Николас Мадуро, който също е изправен пред протести, репресирани от властите.

“Мадуро и Лукашенко са точно в едно и също положение. Ние не ги признаваме за законно избрани. При все това, независимо дали ни се нрави или не, те контролират управлението и ние трябва да продължим да преговаряме с тях, въпреки че не признаваме демократичната им легитимност”, обясни ръководителят на европейската дипломация.

Беларуската опозиция призова за нов голям протест днес, за да се поддържа натиска над държавния глава, който постави армията в бойна готовност.