Финландия има най-добрата образователна система в света, но знаете ли защо?

май 16, 2019

Българската образователна система винаги е била причина за множество спорове и скандали, а простата истина е, че е морално остаряла и силно неефективна. Ето затова днес ви предлагаме да видите как работи може би най-добрата такава в световен мащаб!

Силно начало

Децата отиват на училище със стабилна основа. Държавата е намерила много начини да подпомага младите семейства, като например „бебешката кутия“, която съдържа дрешки, книжки, играчки и други интересни и необходими неща за едно новородено, предоставени напълно безплатно на всяка бъдеща майка. Майките получават 4 месеца платено майчинство, а след това има допълнителен 6-месечен период на разположение по избор за майката или бащата, също със заплата в пълен размер.

Ако родителите изберат някой друг да се грижи за детето им, държавата осигурява специално обучени специалисти (да, детегледачките там трябва да имат висше образование) и подпомагат семейството с плащанията. Според финландското правителство всяко дете заслужава да получи предучилищна грижа. Това не е място, където родителите да захвърлят децата си, а мястото, където ще се учат докато играят и ще завръзват приятелства.
Е как да нямат добра образователна система?

Най-добрите учители

Във Финландия да бъдеш учител е също толкова желана професия, колкото да бъдеш адвокат или лекар. През 2012 г. университета в Хелзинки получил повече от 2300 кандидатури за 120 места в програмата за обучение на начални учители.

Изискване към всички учители е да имат магистърска степен, което означава между 5 и 7,5 години на специализирана подготовка за професията. Допълнителен стимул за правилно свършена работа е и огромното уважение и престиж, с които неминуемо се третират всички учители.

Учителска автономия

Изобилието от добре обучени професионалисти позволява на финландската система да позволи по-голяма автономия на учителите в класните стаи. Те имат право да експериментират с нови начини на обяснение и дори да се обединяват в обучението с други преподаватели.

Освен това финландските даскали прекарват много по-малко време в класните стаи: за една 180-дневна учебна година един американски учител преподава близо 1080 часа, докато във Финландия – само 600. Това означава повече време за учителите да измислят нови подходи и да се занимават индивидуално с нуждите на техните ученици.

Възможност за по-слабите ученици да наваксат

Въпреки че се счита, че финландското население е доста хомогенно, в някои училища повече от 50% от децата са чужденци. Дори и децата от най-бедните семейства не са подложени на глад, имат покрив над главата и достъп до здравеопазване. Един от факторите, който извежда финландското образование толкова напред е непрекъснатата борба за постигане на равенство, както между учениците, така и между училищата. Когато едно дете среща трудности, за учителя е привилегия да успее да му помогне. Държавата осигурява при нужда допълнителен набор от преподаватели и ресурси, за да могат всички деца да достигнат необходимото ниво. Тази политика очевидно дава резултат, защото последно проучване доказа, че във Финландия е най-малка разликата между най-добрите и най-слабите ученици.

Учителите не преподават „за да се справят децата на теста“

Стандартизираните тестове не са част от финландската образователна система. Единственият подобен изпит е след последната година в гимназията. Съществуват тестове, които не са задължителни и резултатите от тях не стават публични и не влият на мнението на учителите или родителите. Финландските управляващи отричат ползата от оценяване чрез стандартизирани тестове, като твърдят, че така се унищожава човешкият фактор. Министърът на образованието дори се изказал по повод поредните високи резултати в програмата за международно оценяване: „Не ни интересуват резултатите от теста. Това не е причината да сме тук.“

Децата не започват училище прекалено рано

Във Финландия децата на 6 отиват в предучилищната, а на 7 в училище. Въпреки това високо специализираната предучилищна грижа ги подготвя още преди това. Набляга се на ученето чрез движение и докосване. В детската градина децата не се учат да четат или да смятат, освен ако изрично не покажат интерес към това. Според финландските експерти децата учат най-добре, когато са готови да възприемат материала и пришпорването е абсолютно излишно и вредно.

Игрите са част от учебната програма

Аржа-Сиско Холапа, съветник на Националната комисия по образованието казва: „Имаме стара финландска поговорка, че това, което не си научил със забавление и удоволствие, ще го забравиш бързо.“ За да е в унисон с тази мъдрост, всяко училище има персонал, който се грижи за доброто настроение. Освен часовете по математика, езици и науки, учениците посещават допълнителни занятия по физическо, изкуства, музика и етика. Поне 4 пъти дневно децата се пускат навън за по 15 минути, за да играят и отпочинат. Домашните задания са различни по преценка на учителя, но като цяло финландските ученици страдат от много по-малко домашни, от колкото връстниците им от други страни.

Всички учат в общински училища

Във Финландия има много малко частни училища и дори на тях им е забранено да взимат такси за обучение. Там за всеки е важно общинските училища да са на ниво. Стратегия или промяна, която работи добре в едно училище бързо се разпространява и в другите, за да могат всички ученици непрекъснато да усещат подобрения. За разлика от много страни, където общинските и частните училища се конкурират за ученици и субсидиране, във Финландия най-важното нещо е качеството на обучение.

Финландските деца имат сигурно бъдеще, съобразено с техните силни черти и интереси

Финландската образователна система осигурява висок процент на учениците, които завършват средно образование – 93% от децата завършват гимназия. 66% от тях избират да продължат да учат в някое от осемте висши училища, обучение, което държавата ще плати.

Равенство между училищата

Освен, че образователната система се бори яростно за равенство между учениците, финландците искат всички училища да бъдат еднакво силни. Това предотвратява отбелязването на някои училища или гимназии като „по-добре представящи се“ и съответно западането на други, заклеймени като „по-слаби“. Финландците не искат изборът на образование да е като пазаруване в супермаркет, както се получава в Щатите или други развити страни.