Историците и до днес спорят за ролята на Русия в Освобождението на България. Докато по времето на комунистическия режим у нас се насажда версията за благородната и безкористна добрина на братския руски народ към онеправдания български, вече можем спокойно да посочим какви са истинските намерения, стоящи зад Руско-турската война и последвалото след Санстефанския договор управление на Княжество България, което на практика е окупация.
Тази истина разказваше покойният иторик Пламен Цветков. Подкрепя я и професорът по история в Софийския университет Христо Матанов.
„Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически неограничена окупация на България от руската армия“, казва Матанов пред „Дойче веле“.
Според покойния му колега Пламен Цветков, мечтата на Руската империя да се добере до подстъпи за пряка атака на Цариград и черноморските проливи се оказва фаталният препъни-камък пред идеята за независима и обединена България.
А липсата на срокове за изтеглянето на руската войска от България и застрашителната ѝ близост до Босфора обединява западните сили за противодействие срещу амбициите на Санкт Петербург.
Два месеца след договора от Сан Стефано руският посланик в Лондон Шувалов и лорд Солсбъри се договарят за свикването на Берлинския конгрес. Още тогава руската дипломация се съгласява да бъдат орязани земите на новата българска държава – просто защото не желае да остави на Балканите голяма и силна държава под западна протекция.
Неслучайно големият спор на Берлинския конгрес е не за границите на Княжество България, а за сроковете за изтегляне на руските войски.
По мнение на Цветков, подобно на лозунга на Британската империя „Разделяй и владей!“, Руската империя се е разширявала под мотото „Освобождавай и владей!“. Тази стратегия датира още от времената на Екатерина Велика, когато „освободеното” от османска протекция ханство на кримските татари след няколко години „независимост“ е окончателно придърпано от Санкт Петербург. Малко по-късно същата съдба застига Грузия, „освободена“ от иранска зависимост.
Проф. Христо Матанов обръща внимание на обстоятелството, че българските учебници по история продължават да премълчават или прескачат неудобните за Москва факти.
„Като автор на подобни учебници често съм се замислял дали с някои от изнесените факти няма да засегна нечий „обществен“ интерес. Самоцензурата е част от работата по писането на учебниците по история, а водеща роля в тази работа играят указанията на Министерството на образованието и науката. Те издават стремеж към някаква „балансираност“, която обаче означава писане и преподаване на история „под сурдинка“ – с цел да се зачитат „традиционни“ представи за отношенията ни с Русия. В миналото тези представи се създаваха от завършилите образованието си в Русия български историци, както и от марксистките писачи на учебници. И днес обаче продължаваме да мълчим за тези грижливо пазени митове“, признава проф. Матанов.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
