Осем жени, които промениха света

март 8, 2020

В световната история има много прекрасни и велики жени – могат да бъдат споменати стотици имена. Шведският вестник „Експресен” представя 8 жени, които не попадат толкова често в класациите, но въпреки това имат своя неоценим принос в науката, политиката, екологията, медицината и борбата за човешки права.

Ада Лавлейс, математик (1815-1852 г.)

Британката Ада Лавлейс е била математик и е смятана за първия програмист в историята.

През 1833 г. Ада Лъвлейс се запознава с математика Чарлз Бабидж – известен изобретател на различни механизми, включително и изчислителни машини, които били предшественици на съвременния компютър. Лавлейс му оказвала съдействие по различни въпроси, свързани с теорията на математиката.

Бележките на Лавлейс включват и първите в историята алгоритми, предназначени специално за изчислителни машини. С други думи, Лавлейс е описала компютъра и неговото програмно обезпечаване.

Вярно е, че проектът за изчислителна машина останал само на хартия и Лавлейс не е успяла да го провери на практика.

Нейното име носи езикът за програмиране ADA, създаден по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ.

Флорънс Найтингейл, медицинска сестра (1820-1910 г.)

Флорънс Найтингейл е била британска милосърдна сестра и една от създателите на съвременната професия на медицинските сестри. Тя става пионер в използването на инфографики. Найтингейл е написала няколко известни статии за популяризиране на медицинските знания.

Става милосърдна сестра въпреки волята на семейството си. По онова време тази професия се е ползвала с лоша репутация и е била упражнявана предимно от жени от бедните слоеве на населението. Очакванията към Найтингейл са били тя да се омъжи и да ражда деца.

В разгара на Кримската война Найтингейл работи в Лондон, но когато разбира, колко зле се отнасят с ранените и болни войници на фронта, тя заминава там с група милосърдни сестри, за да оказва помощ на бойците.

Попадайки на фронта, тя разбира, че положението е действително лошо: за ранените практически никой не се грижи, не достигат лекарствата, не се спазват елементарни хигиенни правила и вследствие на това се разпространяват масово инфекции, които водят до смърт.

Найтингейл настояла британското правителство да подобри условията, а самата тя се заела с организацията на грижата за пациентите.

През 1860 г. Найтингейл открива училище за медицински сестри към Кралския колеж в Лондон.

През 1907 г. тя става първата жена, наградена с Орден за заслуги, който получава лично от крал Едуард II.

12 май – рожденият ден на Найтингейл, е обявен за Международен ден на медицинските сестри, а медал с нейното е най-високата награда на медицинските сестри.

Емелин Панкхърст, активистка (1858-1928 г)

Емелин Панкхърст се е борила за правата на жените и по-специално за правото им да гласуват. Заедно с дъщерите си Кристабел и Силвия през 1903 г. основава Женския социално-политически съюз.

Панкхърст оглавява британското движение на суфражетките.

Сред методите им често били хулигански прояви, гражданско неподчинение и насилие, с цел постигане на правото на жените да гласуват.

Панкхърст също нямала нищо против насилието, за което често била критикувана. В края на краищата упоритостта и нежеланието да се предаде дали своите плодове.

По време на Първата световна война суфражетките трябвало да прекратят дейността си. Панкхърст преценила, че германците са заплаха за цялото човечество, така че британското правителство се нуждае от всякаква помощ. След войната Панкхърст и Женският социално-политически съюз възобновили дейността си.

Панкхърст починала на 14 юни 1928 г., а малко след това жените във Великобритания получили правото да гласуват.

Бесси Колман, пилот (1892-1926)

Беси Колман е първата афроамериканка, получила лиценз за пилот. Тя мечтаела да лети, вдъхновена от примера на Бланш Стюарт Скот – първата жена, която през 1910 осъществява самостоятелен полет със самолет, и от Хариет Кюмби, прелетяла над Ламанша през 1912 г.

В нито едно лятно училище на САЩ, обаче, не приемали Колман, както заради пола, така и заради цвета на кожата ѝ. Тогава младата жена започва да изучава френски език и през 1920 г. заминава за Франция, за да стане пилот.

След завръщането си в САЩ Колман става истинска знаменитост.

През пролетта на 1920 г. Колман прави изпитателен полет със самолет преди представление, по време на който става нещастен случай и тя загива.

След смъртта ѝ в цяла Америка възникват клубове с нейното име.

Сиримаво Бандаранайке, политик (1916-2000)

През 1960 г. Бандаранайке от Шрли Ланка става първата в света жена министър-председател. Тя заема този пост три мандата: 1960-1965 т, 1970-1975 и 1994-2000 т.

През 1975 г. Бандаранайке създава организация, която впоследствие става министерство по въпросите на жените и децата в Шри Ланка.

Като министър-председател Бандаранайке прави много, за да осигури политическа независимост на страната си. През август 2000 г. тя напуска поска по здравословни причини и два месеца по-късно умира.

Рут Бадер Гинсбърг, юрист (1933 — …)

Рут Бадер Гинсбърг е сред най-известните юристи в САЩ. От 1993 г. е член на Върховния съд, като кандидатурата ѝ е предложена от тогавашния президент Бил Клинтън.

Гинсбърг е известна с борбата си за правата на жените и равноправието.

През 1970 г. става една от основателките на Women’s Rights Law Reporter – първото юридическо списание, посветено на правата на жените.

Като преподавател по право в Колумбийския университет тя става съавтор на учебник по право, в който са изброени редица случаи на дискриминация по полов признак.

През 1971 г. Гинсбърг създава проекта „Правата на жените” под егидата на неправителствената организация „Американски съюз за защита на гражданските свободи”, който само за 3 години разглежда повече от 300 случая на дискриминация.

От 1973 до 1976 г. Гинсбърг води шест дела за дискриминация във Върховния съд и печели пет от тях.

Благодарение на работата си, тя успява да постигне значителен напредък в борбата срещу дискриминацията на жените в различни области.

Уангари Маатаи, активистка (1940-2011)

Уангари Маатаи е екоактивистка от Кения, която през 1977 г. основава организацията „Зелен пояс”, която подкрепя специално жените в стремежа им да защитават околната среда и да подобряват условията на живот.

През 1984 г. Маатаи става лауреат на международната награда „За правилен начин на живот” за работата си в рамките на „Зелен пояс”.

Маатаи е първата жена от Източна и Централна Африка, получила научната степен „доктор”. Тя се занимава с политика, била е и член на парламента. От 2003 до 2005 г. е министър на екологията на Кения.

През 2004 г. Маатаи става първата африканка, получила Нобелова награда за мир за приноса ѝ в борбата за опазване на околната среда, демокрацията и правата на жените.

Малала Юсуфзаи, активистка (1997 — …)

Малала Юсуфзаи е известна с борбата си за правата на момичетата на образование.

Първоначално тя се обявява за правото на момичетата от родната ѝ долина Суат в Пакистан да получат разрешение да посещават училище. Долината Суат по онова време вече десетки години се намира под управлението на талибаните, които периодично забранявали на момичетата да учат.

През 2012 г. привърженици на талибаните извършват покушение срещу Юсуфзаи, вследствие на което тя е ранена в главата и шията и оживява като по чудо.

През 2014 г. Юсуфзаи заедно с индийския общественик Кайлаш Сатяртхи получава Нобеловата награда за мир за борбата си срещу потисничеството към децата и младежите и правото на децата на образование.