МненияНа ФокусСвят

Д-р Мартин Табаков: Приоритетите на Фон дер Лайен са плод на задкулисния характер на нейната кандидатура

 Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток.

Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България. 

От април 2018 г. Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика.

 

Д-р Табаков, германката Урсула Фон дер Лайен в крайна сметка бе избрана за председател на ЕК. Съдейки по приоритетите, които тя обяви, че ще следва през 5-годишния си мандат, какво означава това за бъдещето на ЕС?

Приоритетите на Урслула фон дер Лайен не отразяваха толкова ангажимента на партията, от която тя е издигната (ЕНП), колкото бяха плод на компромисния и задкулисен характер на нейната кандидатура. Това най-ясно си пролича в ангажимента й за обща за ЕС минимална работна заплата, както и този за по-голямо намаляване на парниковите газове за по-малко време (от 40 на 55% до 2030-та година). Нито едно от тези две условия не бяха автентично усещане на ЕНП.

Тези отстъпки, с които се ангажира фон дер Лайен, ни подсказват, че ЕС оттук нататък няма да тича нито в дясната, нито в лявата лента на пътя, а ще се движи в рамките на компромиса – по средата. Тъй като споменатите условия бяха част от ултиматумите на френския президент Макрон и лидираната от него група „Обнови Европа“ за подкрепата на нейната кандидатура.

Ако мога да обобщя, новият президент на Еврокомисията ще има германско съдържание, но изписано с френски почерк. Какво обаче означава това за последващия етап на интеграция на ЕС (дали комплектна такава по германски модел или частична такава по френски), предстои да видим. 

Направи впечатление, че по време на изслушването си в ЕП тя не очерта като важна задача разширяването на ЕС – какво означава това за съседите ни от Западните Балкани?

Проектът за интеграция на Западните Балкани в рамките на евро-атлантическото пространство бе най-достойният приоритет на българското председателство на ЕС. Но това не означава, че този наратив не срещаше съпротива – при това, не само от държави, различни от членовете на съюза. Но с американско желание и български мускули, София успя да постави този хоризонт на интеграция на ЕС, при това, в контекста на отдалечаващата се Великобритания покрай Брекзит.

Резервираността на фон дер Лайен спрямо по-нататъшната интеграция на Западните Балкани отразява точно това: скептичното отношение на Западна Европа към този процес. Затова България като родител и настойник на тази инициатива има правото да таи съображения спрямо новия Президент на ЕК.

За съжаление, скептичността на фон дер Лайен към по-нататъшната интеграция на ЕС пресъздава това, което вече споменахме, а именно – френския почерк, тъй като Еманюел Макрон е една от пречките за този процес. Т.е. когато говорим за интеграцията на Западните Балкани към ЕС, то България, в лицето на новия президент на ЕК, ще има „френски дискомфорт“.

В седмиците преди избирането й се водеше ожесточена полемика за начина, по който тя бе издигната от евролидерите, а номинацията й беше меко казано неочаквана. Самият Жан-Клод Юнкер нарече процедурата по издигането на кандидатурата й „непрозрачна“, а номинацията й бе одобрена едва с 9 повече от минималния необходим брой гласове. Как тълкувате тези знаци от гледна точка на единството в ЕС?

Абсолютно правилно и важно наблюдение. Неофициално има два типа избор в рамките на Европейския парламент. И двата са легални, т.е. законово издържани, когато имаш абсолютно мнозинство, какъвто е случаят и на Урсула Фон дер Лайен. Но за да бъде не просто легален, но и легитимен избор, новият президент на ЕК се нуждаеше от много повече подкрепа в рамките на ЕП, отколкото тя получи.

Тези 9 гласа разлика не кореспондират с широкото, легитимно одобрение на кандидатурата й, което е вторият тип избор. Дори вече бившият президент на ЕК, споменатият от вас Жан-Клод Юнкер, спечели навремето надпреварата с по-широка и голяма подкрепа.

Това не трябва да ни радва, а напротив, да ни притеснява, понеже от наш всеобщ интерес е ръководителят на изпълнителната власт в ЕС да има максимално голям авторитет. За съжаление, Урсула Фон дер Лайен не отговаря на това условие. Още по-големият проблем е, че в нейно лице не виждам разрешаването на един от основите проблеми, пред които е изправен ЕС – дефицитът на лидерство на съюза.

Според авторитетното издание „Политико“ председателката на ЕК е обект на вътрешно разследване в Германия заради предполагаеми злоупотреби с консултантски услуги по времето, когато е министър на отбраната на страната. Може ли това да повлияе по някакъв начин на кариерата й начело на ЕК?

С цялото ми уважение към медиите, които, правомерно, са много чувствителни към въпросите за корупцията, аз все пак предпочитам да вярвам на ресорните институции, които не са излезли с уличаващи Урсула Фон дер Лайен констатации.

Всъщност проблемът пред Урсула Фон дер Лайен е друг и той не е от съдебно, а от политическо естество: как ние, като граждани на държавите членки на ЕС, трябва да бъдем убедени, че един от най-ниско рейтинговите министри на Германия ще се окаже един от най-полезните ръководители на ЕС.

Тъй като това, което на този етап знаем със сигурност, е, че е вярна първата част на предишното изречение: Урсула Фон дер Лайен бе предпоследна по одобрение като германски министър за свършената си работа в рамките на собствената си държава.

В следващия момент на нея е гласувано много по-голямо доверие – и като обхват, и като продължителност. Разбира се, инициативата и времето са на нейна страна: надявам се, че тя – вече като Президент на ЕК – ще успее да опровергае подобни съображения и тепърва ще ни покаже ефективността си.

Очакванията на анализаторите за по-засилено присъствие на популистки формации в настоящия ЕП се сбъднаха, но въпреки това традиционните партии запазват мнозинството си. По какъв начин тези процеси ще се отразят на бъдещето на ЕС и ключовите му политики?

Всъщност най-пресният проблем в рамките на ЕП дори не касае популистките партии (от зелените формации до крайно-националистическите), а „разпадането“ на традиционните такива, в които все повече си личи липса на единство.

Гласуването на Урсула Фон дер Лайен за Президент на ЕК е пример в тази насока: вотът бе таен, оттук можем само да предполагаме колко представители на традиционните партии (от социалдемократите до депутатите на ЕНП), чиито ръководства иначе подкрепиха кандидатурата й, не са гласували на практика за нея.

И тук проблемът вече не е личностен – не касае Урсула Фон дер Лайен, а се превръща в проблем на събирането на мнозинства и прокарването на политики. Без тези мнозинства ще имаме „буксуващ“ парламент. Не че ЕС не може да се движи на практика от Европейския съвет, но все пак ЕП е най-представителната институция в рамките на съюза.

Няма как да не Ви попитаме и за Брекзит. Като че ли европейските лидери бяха категорични, че 31 октомври е наистина последната отсрочка за финализирането на развода между Лондон и Брюксел. Какви са очакванията Ви – ще се случи ли действително това, макар и с цената на „твърд Брекзит“, или можем да очакваме болезненият и за двете страни процес да продължи.

Каквото и да ви кажат по въпроса бившите съпрузи, разводът винаги е болезнен. Когато говорим за Великобритания и ЕС, дори в по-голямо измерение, защото тук не се разделят просто отделни нации, а различни идеи, различни концепции.

Ако въпросът бе за покъщнината, всяка мебел или посуда можеше да бъде преживяна. Но когато става дума за идеологическа делба, когато говорим за попечителството на Европа, то това е много по-сложно.

Но стига с метафорите: Брекзит има практически измерения. Засега обаче не виждаме готовност на Лондон да се справи с тях. Който и да е новият министър-председател на Великобритания (било Борис Джонсън, било Джереми Хънт), пред него ще има идентични проблеми, пред които бе изправена през последните две години и Тереза Мей – блокирал британски Парламент и неотстъпчив ЕС.

Новото измерение на ребуса, касаещ процесите на отдалечаването на Великобритания от ЕС, обаче идва от това, че Урсула Фон дер Лайен вече заяви, че е готова на нова отсрочка за случването на Брекзит. И ако в рамките на разговора обвинихме Президента на ЕК във френски промискуитет, то тази нейна позиция е по-скоро германска.

На практика това означава, че ако британците така или иначе вече са нахлузили спасителните жилетки, то от палубата на кораба им се подава спасително въже. Не инвестирайте в оптимизма обаче: това са британци, те по-скоро биха се удавили, отколкото да приемат спасителното средство за Брекзит със сделка.

Урсула фон дер Лайен е новият председател на ЕК

Ако този коментар Ви е харесал, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от света кликнете ТУК.

Подобни статии

Back to top button