Да наречеш протестиращи терористи, означава, че си се самозабравил
Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Калина Андролова:
Да наречеш протестиращи производители, които искаш да прецакаш, ТЕРОРИСТИ, означава, че си се САМОЗАБРАВИЛ. Не стига, че оглавяваш водевилно правителство, представено от най-некадърната политическа фракция ПП. Ами имаш арогантността да поставяш безобразни квалификации на граждани, на които дължиш временната си позиция. Премиер без граждани е продавач на въздух. Денков, интересуващият се от наука, се оказа, че нищо не разбира от политика. Политиците се избират от народа, но това не ги освобождава от политическо знание. Когато нямат политическо знание, завършват трагично. Денков е представител на ПП и това е достатъчно, въпреки научната му титла, за да събира всички възможни подозрения за безродно съзнание, за образована неспособност да управлява държавата и за принадлежност към схемите, характерни за ПП. Наблюдаваме тежък процес по разпадане на смисъла на националната власт, придружен с алогични и пропагандни претенции за уникалност. Моторът на този разпад е кукленото шоу ПП, задвижено от спонсори, решили да затрият държавата, защото не могат да затрият Бойко. Денковата компания има поставени задачи отвън и й се полагат вътрешно-схемаджийски награди за изпълняването на тези задачи. Такъв е историческия период, в който се намираме. Разпад. Още не са се появили новите елити, които могат да поведат държавата. Появиха се сурогатни продукти-шмекери, копринковци, радевци, кирчовци, денковци и пр., за които народът е сбирщоляк от терористи. А държавната власт е опция за ограбване. Дори ултраминималното състояние на една държава трябва да осигурява защита на населението, което обитава територията. ЗАЩИТА, условия за поминък. Най-малкото, защото иначе няма да има население, което да бъде ограбвано. Онзи ден един приятел от Фейсбук, който се завърна в България, въпреки че имаше престижна работа в космополитен град, един от най-значимите центрове в света, ми написа: „Не издържам вече тук. Направих грешката да се върна. Тук умирам бавно. Не мога да си намеря каквато и да е работа, защото съм на 53. Имах космически живот и сгреших, че се върнах. Всичко е както при Тато. Само с връзки, мангизи, никой не обръща внимание на опит, експертиза, знания, умения… Направо изгаснах. Отвратен съм. Тук е катастрофа.“ Хората напускат България, която ПП щяха да променят. Променят я, но към унищожаване, опаковано с панделката и картичката за научен смисъл на една шепа самозвани и уж образовани елементарни продукти на Болонската система.