Древните номади от евразийската степ може би са били първите хора, които са яздили коне, сочат нови археологически доказателства. А практикуването на конна езда може да им е дало конкурентно предимство, докато са галопирали из Европа, предава Нешънъл Джиографик.

Двадесет и четири древни скелета от гробове в Унгария, Румъния и България показват признаци на физическо натоварване, причинено от язденето на коне. Повечето от скелетите са на хора от номадската култура Ямна, която се разпространява на запад от пасищата на Източна Европа преди около 5500 години.

Особено при пет индивида от Ямнайската епоха от гробове, датирани на възраст между 4500 и 5000 години, се наблюдават множество признаци, че те често са яздили коне – например увреждания на долните прешлени, удебеляване на тазовите кости и хребети на бедрените кости. Подобни признаци се наблюдават и при четири индивида, за които се смята, че са от култури, повлияни от Ямна.

Германски медиен гигант заменя журналистите с изкуствен интелект

Останките са най-ранното доказателство за конна езда, намирано някога, въпреки че изследователите предупреждават, че Ямнайците може да не са били първите, които са се качили на коне.

“Възможно е това да не са най-ранните ездачи”, казва археологът Фолкер Хайд от Университета в Хелзинки, старши автор на ново изследване за скелетите, публикувано в Scientific Advances. “Но това е най-доброто доказателство за конна езда досега.”

Десетки хиляди характерни погребални могили, наречени кургани, са пръснати из цяла Югоизточна Европа. Скелетите в изследването са сред 217, които са били открити от тези и други могили от археологически екипи между 2019 и 2022 г.

Високият дял на вероятните ездачи сред скелетите предполага, че конната езда е била често срещано занимание за някои хора в Югоизточна Европа още преди 5000 години, казва археологът Мартин Траутман, изследовател от Университета в Хелзинки и водещ автор на изследването. “Напълно вероятно е конната езда да е била вече утвърдена по времето, когато сме открили най-ранните доказателства за нея”, казва той.

Авторите на изследването смятат, че е малко вероятно ямнайците да са използвали коне във военни действия, както се е твърдяло преди, но пишат, че язденето на коне “би допринесло значително за цялостния успех на пастирското общество на Ямна”.

Ранни ездачи

Новото изследване запълва пропастта между опитомяването на конете за мляко и месо, което според учените е станало преди около 5500 години, и използването на конете за теглене на военни колесници преди около 4500 години. Хейд смята, че конете на Ямна са били твърде плашливи за битки и че конете, които се виждат да теглят колесници в дърворезби от второто хилядолетие пр.н.е., вероятно са били отглеждани за война.

“Породата коне, която виждаме от 2000 г. пр.н.е. нататък, може да е била генетично селектирана за по-смела и по-войнствена”, казва той.

Траутман добавя, че конете от Ямна са били по-малки от съвременните коне. “Те са имали широки, бъчвоподобни гърди, с къси и набити крака, много подобни на конете на Пржевалски”, казва той.

Ранното облекло за езда също е било различно. Хейд казва, че археологическите доказателства за конското снаряжение са оскъдни, защото то е било изработено от нетрайни материали. Но ранните ездачи вероятно са поставяли на гърбовете на конете прости постелки, а не седла – които ще бъдат изобретени едва след 1000 г. пр.н.е., а стремената са се появили още по-късно.

Хейд също така отбелязва, че древните изображения на ездачи от Египет и Месопотамия показват, че те са седнали много по-назад от днешните ездачи, с дълги юзди, прикрепени към ремъка на главата на коня.

“Мисля, че това е характерна черта на ездата от бронзовата епоха”, казва той. “Трябвало е да се седи най-отзад на коня, за да се държи изправен и да се направлява животното.”

Археологът Кристиан Кристиансен от Университета в Гьотеборг, който не е участвал в проучването, казва, че новото изследване помага за разрешаването на десетилетията дебати за това дали ямнайците са яздили коне, или са ги пасли само заради млякото и месото им. “Това е пробив след дългогодишна безизходица”, казва той.

Кристиансен, редактор на нова книга за Ямна, казва, че те вероятно са започнали да яздят коне, за да управляват по-добре стадата си от говеда, овце, кози и други коне.

Макар че някога учените са обяснявали бързото разрастване на Ямнайците като резултат от военните завоевания на конни воини, по-новите проучвания показват, че фактори като повишената им мобилност може да са имали по-голямо влияние. Антропологът Джеймс Малъри, почетен професор в Университета Куинс в Белфаст, който също не е участвал, казва, че изследването е “с право предпазливо” по отношение на ролята на конете на ямнайците във военните действия. “Но този дебат далеч не е приключил.”

Евгени се подигра с Виктор, предшественикът му в „Ергенът“

Независимо дали ямнайците са използвали коне за водене на бойни действия, тяхната способност да преодоляват големи разстояния може да е изиграла роля за следата, която са оставили върху езиците на Европа. Смята се, че езикът на ямнайците е оформил лексиката и граматиката на цялото индоевропейско езиково семейство, което включва гръцкия и латинския език, както и германските, славянските и келтските езици.

Лингвистите смятат, че сходствата в някои древни думи, включително “майка” и “баща”, произхождат от език, говорен от ямнайците, който учените са реконструирали и наричат протоиндоевропейски. Друга реконструирана дума от този език е éḱwos, която се превръща в equus – латинската дума за “кон”.

За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО

Как се отразява липсата на сън на лицето ни и какво можем да направим за да го компенсираме