Ердоган: Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, ако ти не ни заплашваш

„Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, ако ти не ни заплашваш“. Това е посланието, което Реджеп Тайип Ердоган заявява, че ще предаде на гръцкия министър-председател по време на предстоящата им среща, като подчертава, че „никое предизвикателство не е непреодолимо чрез диалог, основан на взаимна добра воля“.

В ексклузивно интервю за „Катимерини“, 24 часа преди планираното си пристигане в Атина, турският президент разглежда редица въпроси, свързани с гръцко-турските отношения. Ердоган изтъква визията си за „нова страница“ в двустранните връзки, основана на принципа „печеля-печелиш“.

Въпрос: Г-н президент, неотдавна говорихте за „нова страница“ в турско-гръцките отношения и за формула за преодоляване на различията, от която печелят всички. Какво точно имате предвид под това?

Ердоган: Гърция е наш съсед и ще продължим да бъдем съседи. Имаме обща география и споделяме едно и също море. Дишаме един и същ въздух. Взаимно сме свързани от нашето минало. Между нас продължават да съществуват нерешени въпроси. И двете ни страни признават тази реалност. От нас обаче зависи дали ще позволим тези въпроси да предизвикат напрежение и разногласия между нашите правителства и нашите народи. Именно в този контекст говорих за „нова страница“ в отношенията ни и за принципа „печеля-печелиш“. Този принцип е присъщ на подхода на Турция към международните отношения и дипломацията. Като преодоляваме безпроблемно различията чрез диалог и намираме допирни точки, всички можем да извлечем ползи. Напоследък набрахме положителна динамика в оформянето на отношенията ни с Гърция в тази рамка. Бяха възобновени неактивни двустранни механизми. Каналите за диалог са отворени и функционират на всички нива. Взаимните посещения са чести. Водени от взаимно доверие, ние сме готови да засилим сътрудничеството в области, които са от ключово значение за нашите страни и за региона като цяло. Сега и двете страни са отговорни за укрепването, институционализирането и насърчаването на това разбирателство. Вярвам, че г-н Мицотакис споделя същото желание. Декларацията за приятелски отношения и добросъседско сътрудничество, която се надяваме да подпишем в Атина на 7 декември, също ще официализира ясно това взаимно намерение.

Въпрос: Двете страни преживяха период на засилено напрежение, като през 2020 г. почти стигнаха до ръба на военен конфликт. И Вие, и министър-председателят Мицотакис бяхте на поста тогава, както и сега. Какво се е променило? Какво ще кажете на г-н Мицотакис по време на срещата ви в Атина?

Ердоган: Вие попитахте какво се е променило. От наша гледна точка нищо не се е променило. Никога не сме гледали на Гърция като на враг или съперник. Както всяка нация, ние търсим приятели, а не врагове. Често подчертавам убеждението ни, че всички проблеми със съседите ни, особено с Гърция, могат да бъдат преодолени. Според нас скорошната промяна се дължи на променената гръцка гледна точка към нас. Гърция изглежда разбира, че ние сме нация, която е готова да подаде ръка за приятелство. Точно както последователно сме реагирали решително на онези, които заплашват сигурността, териториалната цялост и националните интереси на нашия народ, така оставаме отворени за насърчаване на сътрудничеството и приятелството. Вярвам, че г-н Мицотакис разбира това и вижда, че ние искрено желаем да преодолеем проблемите между Гърция и Турция и да продължим да развиваме отношенията си. Аз също забелязвам подобен подход у него и това е радващо. Попитахте ме какво бих казал на Мицотакис. Ще му кажа следното: Приятелю Кириакос, ние не те заплашваме, ако ти не ни заплашваш. Нека засилим сътрудничеството си във всички сектори – икономика, търговия, транспорт, енергетика, здравеопазване, технологии, образование и младежки въпроси. Нека взаимно да опазим историческото и културното наследство на нашите народи. Независимо дали става въпрос за въпроси, свързани с Егейско море, сътрудничество срещу незаконната имиграция или решаване на текущите проблеми, свързани с турското малцинство в Гърция, никое предизвикателство не е непреодолимо чрез диалог, основан на взаимна добра воля. На първо място, нашите народи твърдо подкрепиха и двете правителства на тазгодишните избори, което даде възможност на нас и на г-н Мицотакис да предприемем решителни и конструктивни стъпки напред.

Въпрос: Смятате ли, че Турция и Гърция могат да се споразумеят да отнесат въпроса за континенталния шелф до Международния съд? Как можем да гарантираме продължаващото спокойствие в Егейско море, дори ако основните въпроси не бъдат решени в близко бъдеще?

Ердоган: Както казах, вярвам, че проблемите ще бъдат решени в контекста на диалога и добрата воля. Разбира се, има много взаимосвързани проблеми, които трябва да бъдат решени в допълнение към континенталния шелф. Трябва да ги разгледаме комплексно. Избирателният подход би бил погрешен. Не можем да се съсредоточим върху някои въпроси, като пренебрегваме други. Защото всички те са взаимосвързани. Когато се търси международно правосъдие, нито един въпрос не трябва да остане неразрешен. Преди всичко трябва смело да обсъждаме всички проблеми и точно да насочваме общественото мнение. Решаващият фактор се крие в нашата ангажираност за разрешаването на тези въпроси. Нашата решимост е непоколебима. Когато наблюдавате усилията ни за разрешаване на конфликтите в заобикалящата ни среда и способността ни да запазваме дипломатическо спокойствие, можете да възприемете перспективата на Турция и нейната способност да решава проблемите по мирен път. Нашата искреност и нашият призив са недвусмислени. Вярвам, че ако Гърция възприеме подобен подход, свободен от външна намеса, можем да тръгнем по положителна траектория към изграждането на мирно бъдеще за нашите народи.

Въпрос: Изявлението, което неведнъж сте правили: „Една нощ може да дойдем внезапно“, е внушило чувство на заплаха у много гърци. Как ще отговорите на опасенията им дали това твърдение остава валидно?

Ердоган: Както току-що споменах, от нас трябва да се страхуват само тези, които ни заплашват. Заявихме, че ще действаме бързо срещу терористичните елементи, застрашаващи сигурността на страната ни, и направихме необходимото. Унищожихме и ще унищожим огнищата на тероризма. Това е бил последователният ни отговор на онези, които оспорват нашата териториална цялост, единство и сплотеност, и това няма да се промени. Опазването на нашата родина и осигуряването на мира в страната ни е изконно право и не бива да има съмнение, че ще го упражним в пълна степен срещу всички терористични центрове.

Гърция не е наш враг, а ценен член на съюза, от който сме част. Нещо повече, ние сме съседи, ще си останем съседи и трябва взаимно да зачитаме правата и жизнените интереси на другите. Гръцкият народ, с който съжителстваме от векове, добре разбира колко нежни можем да бъдем, когато подаваме ръка за приятелство. Те са наясно с приемането и искреността, заложени в нашата култура. Искаме да укрепим отношенията си, основани на взаимно разбирателство, и да живеем мирно в този географски регион. Ние сме нация, която последователно показва, че думите ни не са изречени без цел. Западните медии се опитват да изопачат думите ми.

Въпрос: Вярвате ли, че в Егейско море и Източното Средиземноморие има енергийни запаси? Как могат да се извършват проучвания, ако двете страни не могат да постигнат съгласие за определяне на границите на континенталния шелф?

Ердоган: Определянето на това дали има енергийни запаси зависи по-скоро от научните изследвания, отколкото от моето лично мнение. Както виждаме, по този въпрос са проведени и продължават да се провеждат обещаващи проучвания. Средиземно и Егейско море са басейни, богати на природни ресурси. В настоящия международен контекст осигуряването и поддържането на енергийната сигурност от стратегическа гледна точка се превърна в ключов въпрос. В този смисъл съществуват възможности и перспективи за сътрудничество, особено в Средиземноморието. Оценката на потенциала на такова сътрудничество може да допринесе не само за енергийната сигурност на страните от региона, но и за решаването на политически въпроси. Опитите за политическо използване на тези потенциали обаче крият риск от неефективно използване на ресурсите. Вярваме, че енергията е елемент на сътрудничество и обща полза между всички държави и общества, и искаме да разрешаваме различията чрез диалог. Предпочитаме сътрудничеството и сме готови за него. Ето защо на два пъти предложих организирането на всеобхватна конференция за възможностите на Източното Средиземноморие. За съжаление, първоначално ЕС запази мълчание по това предложение. Мълчанието не решава проблеми. По подобен начин Севернокипърската турска република предложи съвместна обработка на резервите и разпределение на приходите до постигането на цялостно решение на острова. Ние подкрепяме това предложение. След като и други държави в региона се движат в тази посока, защо двете страни на острова да не си сътрудничат? В Егейско море има многобройни въпроси, по които можем да си сътрудничим. Всички те са насочени към укрепване на мира и просперитета за настоящите и бъдещите поколения.

Въпрос: Превръщането на „Света София“ в джамия шокира мнозина в Гърция и на Запад. Какво доведе до това решение и има ли план за скорошно възобновяване на богословското училище в Халки?

Ердоган: Ние пазим този забележителен храм с рядко срещано в човешката история усърдие и уважение, като предоставяме на цялото човечество възможността да се възползва материално и духовно от този великолепен паметник. Изпълнението и усилията за опазване на храма през последните 570 години са доказателство за педантичния подход на нашата страна към този въпрос през цялата история. Започнахме мащабни работи по джамията „Ая София“ в Кебир, следвайки реставрацията, извършена по времето на Мимар Синан. Като символ на мира и приемането, джамията „Ая София“ ще продължи да бъде отворена за посетители от всички религии и убеждения.

Що се отнася до богословското училище в Халки, всички частни висши учебни заведения в нашата страна бяха национализирани през 1971 г. с решение на Конституционния съд. Това решение се отнася не само за Богословското училище, но и за всички частни висши учебни заведения в нашата страна. Тъй като нямаше официално висше учебно заведение, към което Богословското училище да бъде прехвърлено, то нямаше правен статут и дейността му беше прекратена. Днес възобновяването на дейността на Богословското училище в Халки е възможно само чрез цялостни законодателни промени. От друга страна, Патриаршията във Фенер не подкрепя възобновяването на обучението в училището под егидата на държавен университет, подчинен на законодателството на Съвета за висше образование.

Въпрос: Миграционните потоци в Егейско море са спорен въпрос от много години. Могат ли двете държави да си сътрудничат пряко за решаването и контролирането на този проблем? Може ли ЕС да изиграе някаква роля?

Ердоган: Свидетели сме на значително нарастване на миграционните движения по света, предизвикано както от политическа нестабилност, така и от различни опасения. За съжаление престъпни структури се възползват от тези ситуации, за да се възползват от отчаянието на хората, което води до значителни печалби. Както винаги сме казвали, тази ситуация не е проблем, който държавите могат да преодолеят сами. В крайна сметка незаконната имиграция е общо предизвикателство, което изисква общи усилия.

Естествено, като държава ние продължаваме да полагаме големи усилия в борбата с незаконната миграция. Важно е ЕС да подкрепя страната ни в тази област. В резултат на това е необходимо да се приложат съвместни мерки, които да гарантират справедливо разпределение на тежестите и отговорностите за справяне с първопричините за миграцията. Това сътрудничество следва да се простира отвъд границите на Турция и Гърция или миграционните движения в Егейско море; то изисква всеобхватни, глобални усилия, включващи цялата международна общност. Непрекъснато сме изразявали готовността си за искрено сътрудничество по този въпрос и продължаваме да го правим. Нещо повече, миграцията е сложен въпрос, който ще продължи да стои на дневен ред в световен мащаб дори ако геополитическите конфликти спрат. Очаква се изменението на климата, с последствията от климатичната миграция, да изостри още повече това предизвикателство в бъдеще. Ето защо пред лицето на този проблем трябва да създадем трайни решения и функционални механизми. Необходим е холистичен подход за търсене на ефективни формули за решаване на този сложен проблем.

Въпрос: Бяхте много критичен към Запада и Израел по отношение на проблема в Газа. Турция също така е член на НАТО и стратегически партньор на много западни държави. Възниква въпросът: Принадлежи ли Турция към Запада? Как ще отговорите на този въпрос?

Ердоган: Турция се присъедини към НАТО заедно с Гърция преди 71 години. Както знаете, критерият да бъдеш смятан за западен или европейски се простира отвъд членството в ЕС. Нещо повече, в контекста на отношенията с ЕС, датиращи от 1963 г., ние сме страна, която е в същия митнически съюз и има статут на кандидат за членство. В това отношение Турция, със своята демократична структура и ценностите, които отстоява, се доближава в голяма степен до страните членки на ЕС и НАТО. Тя също така е член-основател на много от т.нар. западни международни организации, по-специално на ООН и Европейския съвет. Ние винаги сме били гласът на справедливостта, правосъдието и съвестта в международните отношения. В съответствие с това разбиране ние се движим напред в международното развитие, а основната ни цел е да бъдем от правилната страна на историята. Отговорът на Турция на несправедливото и нечовешко отношение към палестинския народ, съчетан с готовността ни да критикуваме Израел за действия, които са в явно противоречие с международното право, хуманитарното право и правата на човека, е съществен аспект от ангажимента за постигане на тази цел. Като се има предвид, че много западни държави заемат все по-сходни позиции, изпълнението на това морално задължение от страна на Турция по отношение на палестинския въпрос не поражда съмнения дали тя „принадлежи на Запада“ или не. Вместо да се поставят под въпрос ориентацията и позицията на Турция, вниманието трябва да се съсредоточи върху случаите, в които някои западни държави могат да пренебрегнат ценностите, които твърдо отстояват. Мълчанието по отношение на бруталността в Газа е най-яркият пример за това. Като се противопоставя на геноцида в Газа, нашата страна също така защитава основните ценности на западното общество. В Газа се нарушават основните права на хора от всички възрасти, дори на бебета. Съответства ли на западните ценности мълчанието в отговор на грубото нарушаване на правата на човека, системната окупация на земи и домове на хора, незачитането на правото на собственост и отричането на правото на палестинците да определят бъдещето си? Бомбардировките на болници, нападенията над училища, бежански лагери, пазари и убийствата на цивилни граждани съответстват ли на западните ценности? Дали указанието към хората в Газа да „отидат на юг“ и последвалите бомбардировки на тези, които следват тази посока, отразяват позиция, възприета от Запада? И сега моят въпрос е: Дали Турция и страните, които умишлено мълчат по тези въпроси, принадлежат към Запада? 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

САЩ: Ако не одобрим проект за нова финансова помощ, парите за Украйна свършват