МненияНа ФокусПоследни новини
Как Ел Салвадор се превърна от провалена, нарко държава във втората най-безопасна в западното полукълбо
Автор: Кристиян Шкварек
Ел Салвадор беше провалена, нарко държава, чупеща всички рекорди по убийства на глава от населението. Въоръжени банди вършееха безпрепятствено навсякъде: убиваха, отвличаха и ограбваха хиляди невинни хора. Десетилетия наред. Всякакъв опит да се спре това с инструментите на „правовата държава“ се проваляха.
После президент стана един 40 годишен мъж на име Букеле, който…просто арестува всички банди. Е така. Общо 66,000 души, ударно арестувани с помощта на армията.
Напълно провалената, нарко държава изведнъж счупи нов рекорд, превръщайки се във втората най-безопасна страна в западното полукълбо. Масовите убийства и отвличания практически се изпариха като социален феномен.
Толкова е просто. Страната е на път да се превърне в чудо, инвестициите потекоха, бизнесът се съживи, безработицата пада стремглаво, защото базисното условие на човешката цивилизация – сигурността и мира, е възстановено почти като на магия.
И тук идва абсурдната част: познайте кой пак не е доволен от тази изумителна история за триумфа на доброто над злото, на реда над хаоса? Глобалните либерали и техните медии ореваха орталъка срещу Букеле и действията му. Виждате ли, не било „законно“, не са спазени „съдебните процедури“ в една държава, която беше де факто цивилизационна черна дупка. Изглежда трябваше да остане още поне два века диво място на банди и масово унищожение, но и сакън да „не се спазят съдебните процедури“. Може би салвадорци просто трябваше да чакат да се появи местен Христо Иванов, който да промени съотношението на квотите в съдебната система и от това да се роди правосъдна реформа, която, която, която…
А истината е, че когато изпуснеш напълно контрола и базисното условие за цивилизация на едно място – монопола над насилието, няма как да прокарваш „реформи“ или да си служиш с инструментите на „правовия ред“ и „континенталната правова система“. Единствено с инструментите на силата. Това е хилядолетно, човешко правило, върху което се основава цялата ни концепция за цивилизация.
Но модерният либерал е толкова скъсал с реалността, идеологизиран, градски консуматор, че вече почти няма тема, по която да не заема възможно най-безумната позиция, маскирана като интелектуализъм.
