Това е най-зловещата снимка някога! Авторът й получава награда, но се самоубива след това…

юли 4, 2019

Направена е през 1993 г. в Судан, година известна с бруталността си и бедствията в страната. Дело е на фоторепортера Кевин Картър и преди да започнете да го съдите прочетете неговата история…

На снимката се вижда измършавяло от глад малко момиченце пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, но е изтощено и спира да си почине. Зад детето каца лешояд и вперва поглед в него. Лешоядите са птици, които се хранят с мъртва плът и имат силен нюх към приближаващата смърт. Дебнат наблизо и търпеливо чакат плячката да умре, а Кевин минава точно в този момент. В продължение на 20 минути фотографът изключително внимателно изчаква животното да се приближи. Едва след като заснема ужасяващата действителност, Кевин прогонва животното…
Никой не знае какво се случва с детето, дори и Картър, който след като прави снимката, си тръгва от мястото.

Един ден след това фотографът се завръща в Йоханесбург. В тези дни „Ню Йорк Таймс“ търси снимки от Судан и Африка като цяло, купува случайно неговата и я публикува на 29 март 1993 г. Кадърът разтърсва целия свят. Превръща се в емблема на плачевната действителност на африканското страдание и болка. Реакциите са мигновени.

„Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло“

Кевин печели най-престижната фотографска награда в света „Пулицър“. Той обаче е обвинен в безчовечност както от колеги, така и от други хора.

„Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание, може би също е хищник, още един лешояд в кадъра“

Картър така и не е признава какво е станало с момиченцето. Не дава отговор и на въпроса къде е отишъл, след като е направил снимката. Признава само, че не е помогнал на детето. На журналистите било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.

Историята на журналиста, заснел тази емблематична снимка, е пример колко тежка може да бъде професията на един журналист.
Освен момиченцето и лешояда, той заснема и публично обезглавяване в края на 80-те в Южна Африка. Улавя и много сцени на насилие, включващи разстрели и други методи за екзекуция. Всъщност Кевин започва като спортен фотограф, но малко след това се съсредоточава в зверствата на апартейда. Част е от група от четирима млади военни фотографи, които са известни като „The Bang Bang Club“. Картър, Грег Маринович, Жоао Силва и Кен Остерброк рискуват ежедневно живота си, за да разкриват на света бруталността и насилието, свързани с първите свободни избори след апартейда в Южна Африка в началото на 90-те години.

Трябва да се отбележи и факта, че фотографът е страстен почитател на марихуаната и някои по-тежки наркотици, а освен това често си и пийва. Картър споделя как се чувства след заснемането на тези шокиращи кадри: „Трябва да мисля визуално. Доближавам до изстрела в тялото на мъртвеца и червеното петно. Минавам през униформата му в цвят каки и стигам до локвата кръв в пясъка. Лицето на застреляния е сиво. Мисля визуално, но вътре в мен нещо крещи: „Господи!“, но съм на работа. Ще се справям с останалото по-късно. Ако не можеш да издържиш, по-добре да се разкараш от играта“. На 27 юли 1994 г., три месеца след получаването на „Пулицър“-а, Кевин се самоубива. Той кара до мястото, където най-често си е играел като дете в Йоханесбург и слага край на живота си. Отива си от този свят едва на 33 години. В предсмъртното си писмо пише:

„Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта. В един момент радостта не съществува… депресиран съм… нямам телефон… нямам пари за наем… нямам пари за помощ за децата… нямам пари за заеми… пари!!!

През 1996 г. уелската банда „Manic Street Preachers“ пуска песента „Kevin Carter“ в памет на журналиста. През 2010 г. пък излиза филмът The Bang-bang club, който представя по изключително реалистичен начин историята на четиримата военни фотографи, случката с тази и още много зловещи снимки, както и кончината на Кен и Кевин Картър.