ЛюбопитноНа ФокусПоследни новини

От каква възраст децата помнят

„Спомням си как си счупих лявата ръка, когато скочих от дивана върху масата на баба и дядо, била съм на две и половина.“ Дали това твърдение отговаря на действителността или пък разказващите просто възпроизвеждат истории, които се повтарят в семействата им?

Повечето възрастни хора съумяват да си спомнят преживявания, които датират най-рано от тригодшната им възраст.
„Мнозинството хора помнят живота едва след навършване на 3-4 години“, казва професор Манфред Шпитцер, ръководител на Психиатричната клиника към университета в Улм, цитиран от популярното германско издание „Апотекен Умшау“. А седмичникът „Ди Цайт“ добавя: „Някои психолози са на мнение, че автобиографичната памет се оформя едва след като човек вече си е изградил образ за самия себе си като самостоятелен индивид – чак на възраст 4-5 години.“

Редица изследвания показват, че между година и половина и шест годишна възраст децата могат да придобиват някакви спомени, но те са доста накъсани. Едва тръгвайки на училище у децата се оформя представата за „минало“. Въпреки това в мозъка на бебето и малкото дете се случват страшно много неща. Новороденото например разпознава сърцебиенето на майка си, което е чувало в нейната утроба. Психологът д-р Торстен Колиг казва: „Още от раждането си бебета започват да събират познания за себе си и за околния свят, да запаметяват процедури, да се учат.“ Той добавя, че това не е същинска памет – или по-точно, това е „процедурна памет“, която учените наричат още „имплицитна“ или „недекларативна“. Тя съхранява именно процедури, автоматизми, които нямат нужда от съзнателно запаметяване.

И обратно: в декларативната или „експлицитна“ памет човек съхранява знанията си за света. Например, че кравите дават мляко или пък че Рим е столицата на Италия. В тази памет се съхраняват обаче не само такива обективни знания, но и нашите собствени спомени.

Но защо не запаметяваме случки и впечатления от първите си три години? „Вече знаем, че в тази възраст запаметяването в човешкия мозък все още не функционира както трябва“, казва Манфред Шпитцер. И обяснява, че мозъкът на детето има нужда от съзряване. И още нещо важно: спомените се съхраняват по-добре, когато са „прикачени“ към думи. Ето защо е много важно с малките деца да се разговаря за техните преживявания. Важно е да карате децата сами да разказват.

За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО

Ето и кои зодии са „Стари души“

Подобни статии

Back to top button