Петър Славов: След изборите ще видим кой е лъже-евроатлантик
Когато ти изместиш гражданските, силни кандидатури и ги сложиш на неизбираеми места, в парламента си заобиколен от партийни функционери без визия, без законотворчески опит, без професионален авторитет. Това ще се върне като бумеранг на партийното ръководство и на самата формация. И в крайна сметка ще плащат гражданите за тия години на застой.
Столичният общински съвет одобри вчера преместването на Паметника на съветската армия от Княжевската градина. За този казус и за цялостната политическа обстановка в България проведохме разговор с адвоката и Народен представител от 43-то Народно събрание Петър Славов.
– Вчера в нашата анкета дали одобряват хората преместването на МОЧА имаше разделение, но и голяма доза съгласие с премахването на паметника. Опозицията, която се вижда в протеста, изкуствено надута ли e?
– Във всички случай трябва да припомня, че сме в предизборна ситуация. Очевидно темата се използва всячески от всички участващи в политическия процес и изборите. Но ако се опитаме да се абстрахираме от това и обективно да погледнем на нещата, първите опити за премахване на този монумент датират от 92-ра година.
Разликата тук е, че се казва, че след демонтажа статуите трябва да отидат в музея на социалистическото изкуство.
– Очаквате ли да продължи тази инициатива след изборите?
– След изборите дали ще има някакви конкретни действия, не съм много голям оптимист. Сега целият този ентусиазъм има опасност да секне до областния управител, който спокойно може да върне това решение обратно на общинския съвет.
Другият голям въпрос е защо това решение 30 години не е изпълнено. Защото част от тези, които сега са много активни да го подкрепят и преместят, те управляват София повече от 15 години. За този период те можеха да го направят абсолютно законосъобразно, издържано, както си му е реда. Обаче виждаме, че не се случи.
– Тоест тук има някакъв общ български интерес?
– Да изясним, тук става въпрос за демонтаж и преместване на статуята в музей. Нищо не се руши. Освен всичко, това не е паметник – паметник се прави в памет на конкретно историческо събитие, например когато е показан героизъм или дадена историческа личност е безспорна от историческа гледна точка с нейния принос към българската държава. Тук имаме един монумент на окупационна армия.
Защо не бъде преместен в музея, където най-малко му е мястото, имайки предвид, че там са и Ленин и Георги Димитров и всякакви статуи от тази епоха.
Между другото в 2015 с колегата Вили Лилков питахме тогавашния министър на културата точно това нещо.
– Има различни идеи за смяната му, за връщане на градината, за паметник на Хан Аспарух, според теб има ли консенсус с какво трябва да се замени или това също е проблем, който тепърва трябва да се решава?
– Много интересно тук е, че хора, които през годините бяха доста сдържани да не кажа боязливи по тази тема, сега покрай изборите взеха да редят всякакви революционни идеи, там какво да се сложи. Но аз да припомня, че монументът още си стои. Той първо трябва да бъде демонтиран, статуите да си отидат в музея и едва тогава този разговор може да се води.
Ние с Вили Лилков наскоро намерихме едни много интересни документи от 54 година, които показват, че тази паметна плоча не е част от първия проект. Тя е поставена след решение на пленум на ЦК на БКП от 54 година. Друго, което намерихме при това разследване е, че може да се окаже, че целият монумент е незаконосъобразно построен, защото първоначалния проект предвижда той да е доста по-нисък. Първоначално е било 17-18 метра, но в стремежа си да следват съветската линия, от БКП са решили да е по-висок.
– Има ли тук някакъв елемент на подаване на ръка за коалиция, че това се прави да се улесни правенето на коалиция след изборите, което виждаме има шанс да стане само между първата и втората сила?
– Аз не съм кандидат на тези избори, мога да дам само наблюдение и гледна точка само отстрани, но много се надявам заявките на всички тези формации, които гласуваха за демонтаж и преместване на МОЧА в СОС да са искрени и да продължат стъпка по стъпка след изборите. Защото виждаме, че този монумент като нито един друг разделя българското общество и дори 30 години след промените. Особено сега, след непредизвиканата война в Украйна и агресията на Кремъл, много хора се замислят дали тези събития не кореспондират с това, което се случва в България през 44-та година.
– Още в миналите избори видяхме опити да се състави евроатлантическо правителство. Подобно решение част ли е от тези опити?
– Тук е много интересно кой какво разбира под понятието евроатлантизъм и дали за някои това са просто едни думи и едно клише, което се използва, реално за да скрие истинското си лице и това, което прави.
Хубаво е да се говори за евроатлантизъм, евроатлантически ценности, но когато ти блокираш години наред законодателство, необходимо за влизането ни в Шенген и по отношение на Еврозоната, изглеждаш като лъже-евроатлантик. Точно това виждаме с този монумент, който си стоеше там дълго време. Надявам се да видя някакви последователни действия все пак.
– Тоест, трябва да гледаме след изборите кой е евроатлантик и кой лъже-евроатлантик?
– Ясно е, че сме в предизборна обстановка и всеки гледа да си мобилизира електората, но да, големия въпрос ще възникне след изборите – кой как ще се определи и как ще се държи. Дали ще подкрепя конкретните действия, които са крайно належащи, за Шенген, за плана за възстановяване, за Еврозоната.
На фона на това, първата работа на предишния парламент беше да разбърника изборното законодателство и да се промени машинния вот. Определено не е евроатлантическо да се променят високотехнологичните машинни терминали в едни принтери и после всичко се брои на ръка.
Така че монументът МОЧА поставя една разделителна линия, но чак след изборите ще видим кой от коя страна ще застане на тази линия.
– А за другата коалиция и за нещата, които се случиха с Манол Пейков, с Александър Дунчев, с Кремена Кунева, със сдружение БОЕЦ. Това вътрешно партийно неща ли са, опит да се избегне от силната заявка за примерно подкрепа за Украйна ли е, какво точно е?
– Както казах, аз на тези избори не участвам и не участвах на предишните. Причината аз и много колеги да не участваме е, че призовахме за едно сериозно гражданско-политически обединение да се случи в център-дясното пространство. И то да се изгради на принципа на идеи и каузи, а не на партийния централизъм, както е било в съветската епоха, за която си говорим. Партийните функционери да решат всичко, да си подадат едни листи, да наслагат едни хора в тях както те преценят, а гражданите да нямат никакво влияние в този процес.
– А има ли все още автентична дясна идеология в България и има ли почва за такава?
– Добрите практики в управлението не само на България, но и на страните от ЕС в последните години ни учат, че именно управления център-дясно са били основен фактор за икономически растеж, просперитет и развитие на съответната държава. Защото, както добре знаем от Маргарет Тачър, при левите управления, когато с широка ръка властимащите бързо и непрозрачно харчат парите на данъкоплатеца – т.е. чуждите пари, те в един момент се свършват и държавите често фалират. България в момента е на подобен вододел – натрупване на ежегодни бюджетни дефицити, постоянно увеличаване на вътрешната и външната задлъжнялост на страната и все по популистки управления на уж “временни” служебни правителства, които са без ясна политическа отговорност.
Така че отговорът за мен е “ДА” – не просто има почва за автентично дясно управление, но скоро вероятно ще има и такава необходимост!
– Да се върнем на коалицията ППДБ, там какво се случва с вътрешнопартийните проблеми?
– Ние предложихме обединението да стане на базата на предварителни избори с отворени листи, в които да могат да участват всички и така да се реши какви да са листите за избори.
Когато вместо това тази подредба е направена по очевидно субективни, често личностни критерий от едни партийни ръководства, не в интерес на гражданите, тези действия си личат. Предпочита се някой партиен функционер за хора, които са публично известни с дейността си и харесвани и тези хора са пратени в някой район, където няма да изместят някой с преференции.
Ето още нещо да си помислят евроатлантиците, това ли е евроатлантическо, да създаваш привилегии за партинйните функционери?
– Може ли да се отрази на политиката, сега имаме избори, това значи ли, че политиката има шанс да се насочи към партийните цели, отколкото това, което интересува гражданите?
– Разбира се, че може. Когато ти изместиш гражданските, силни кандидатури и ги сложиш на неизбираеми места, в парламента си заобиколен от партийни функционери без визия, без законотворчески опит, без професионален авторитет.
Това ще се върне на партийното ръководство и на самата формация.
И в крайна сметка ще плащат гражданите за тия години на застой. Оставаме най-бедната и продължаваща да обеднява държава в ЕС, оставаме си извън Шенген, извън Еврозоната. Държави, спрямо които ние бяхме по-напред в момента на присъединяването, сега сме далече зад тях. Нищо чудно до края на годината да ни разделят с Румъния за Шенген. Това ни поставя още повече в ъгъла като аутсайдери на ЕС, нещо, което е много тъжно.
– Според теб ще видим ли пак ниска изборна активност с това говорене, че пак ще се видим на избори есента?
– Да, лошото е, че вече някои хора говорят за нови предсрочни парламентарни избори наесен, което допълнително сваля доверието и интереса към следващите избори. Така че няма да се учудя ако имаме една изключително ниска активност, която съчетана с едно практическо обезмисляне на машинния вот и дискредитирането му, още повече хора да отблъсне.
– Как може да се преодолее създалата се ситуация?
– Мога да ви кажа, в 43-тия парламент започнахме с колеги от едни чисто прагматични неща. Например винетката да важи за период от една година от момента, в който я купите – а не например ако я купите в началото на октомври, декември пак да трябва да давате 100 лева за нова винетка за следващата година. От там минахме на по-големи закони като промените по отношение на лустрацията.
Така че може сегашните политици да спрат да си мерят шпагите и да почнат да слагат конкретни неща на масата. Вместо едни общи приказки за много закони евроатлантизъм.
Веднъж тръгнем ли в правилната посока според мен процесът ще се засили. Лошото е, че циклим на едно място и последното, което се случи, беше просто тотално да съсипят изборния кодекс.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
