You are currently viewing Преди 40 години Мехмет Али Агджа простреля папата и замеси трима българи в един от най-големите международни скандали

Преди 40 години Мехмет Али Агджа простреля папата и замеси трима българи в един от най-големите международни скандали

На 13 май 1981 г. точно в 17:17 часа на пл. „Свети Петър“ проехтяват изстрели. Папа Йоан-Павел II е прострелян и веднага е откаран в болница. Губи много кръв, а животът му е в опасност. 

 

Датата е известна и като „Денят на апокалипсиса“, а изстрелите срещу Папата изглеждат като опит за смяна на световния ред.

 

45-годишният колумбийски мисионер Мануел Гутиерес разказва:

 

„Внезапно чух, че проехтяха два или три изстрела. Видях как папата се присви и се свлече на седалката“ на папамобила и по расото му имаше кръв.

 

Друг очевидец продължава:

 

„Разнесоха се викове и после всичко утихна.“

 

Линейки, полиция и журналисти бързо се струпват на площад „Свети Петър“ и пред входа на болницата.

 

В болница „Джемели“ Йоан-Павел Втори, който няма засегнати жизненоважни органи, претърпява близо шестчасова тежка операция, но издръжливият му организъм му помага да преодолее изпитанието.

 

Още на същия ден е арестуван мъж – Мехмет Али Агджа.

 

Предполагаемият му съучастник Орал Челик е избягал и е задържан едва няколко години по-късно за наркотрафик във Франция. Екстрадиран е в Италия.

 

На разпитите мургавият чернокос Али Агджа заявява единствено: „Все ми е едно дали ще умра.“

 

До смъртта си през 2005 г. Йоан-Павел Втори изпитва особено благоговение към Богородицата от Фатима, защото е убеден, че тя му е спасила живота на този ден, на който са се навършили 64 години от предполагаемата поява на Дева Мария пред две овчарчета в Централна Португалия.

 

Една година след атентата той подарява на светилището куршума, който го е улучил, и който днес е вграден в короната на статуята на Богородицата.

 

На 27 декември 1983 г. той посещава Мехмет Али Агджа в затвора. След разговора папата му подарява кехлибарена броеница и споделя, че Али Агджа се е покаял за деянието си, а той е потвърдил, че му прощава.

 

Бившият мюсюлмански екстремист, член на ултранационалистичната групировка „Сивите вълци“, е освободен от затвор в Анкара през 2010 г. след близо 30 години, прекарани в италиански и турски затвор за този опит за убийство и за извършени в Турция престъпления.

 

Мехмет Али Агджа е давал много обяснения за постъпката си, чийто мотив остава неизяснен въпреки десетки разследвания.

 

Сред често споменаваните версии е възможното замесване в него на Съветския съюз и тогавашната комунистическа България заради подкрепата на Йоан-Павел Втори за новозародилото се в Полша дисидентско движение „Солидарност“, но тя никога не бе доказана.

 

40 години по-късно Мехмед Али Агджа дава първото си интервю от години и първото изобщо пред българска медия. То ще бъде излъчено в събота по Нова телевизия. Пред Даниела Тренчева той разказва кой е поръчал атентата срещу папата. Пред нея той признава, че е обучаван в лагер за терористи, че е бил в България преди покушението срещу Папата и е работил с контрабандисти у нас.

 

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

 

Подетата от пресата идея за съветски пръст в атентата скоро е подкрепена и от италианските следствени органи. Те показват документи, които въпреки своя изключително съмнителен произход, намекват за „руска“ следа и допълнително наливат масло в огъня.

 

На 25 май 1981 година за първи път е намесена и България в разследването благодарение на документ, проследяващ пътя на Агджа след бягството му от истанбулски затвор, с който италианската прокуратура се сдобива от военното разузнаване на страната (СИСМИ).

 

Постепенно, главно благодарение на редица американски медии, които са подхранвани от становищата на хора от службите (като Пол Хенце например), свързването на атентата с комунистическите служби става все по-често.

 

Въпреки това, „българската следа“ все още е в периферията и малцина са онези, които я намират за логически издържана. С основна заслуга това да се промени е американската журналистка Клеър Стърлинг, която приема разкриването на атентата присърце, а за отправна точка ползва престоя на Агджа в България.

 

Според нейната теза КГБ стои зад замислянето на атентата, а изпълнението му е възложено на най-верния съветски сателит – България. В своята работа тя започва умишлено да пропуска следи, свързващи Агджа със „Сивите вълци“ и насочва вниманието си единствено към българското участие.

 

Получава мощна подкрепа от „Рийдърс дайджест“, а както самата тя заявява по-късно „да прескоча да се видя със съдия-следователя по делото беше част от рутината“.

 

На 1 май 1982 година италианските тайни служби успяват да убедят Агджа да свидетелства, „българската следа“ става все „по-логична“. Изведнъж стрелецът започва да си „припомня“ за връзките си с български представители на Държавна сигурност, а своебразен връх на неговия „катарзис“ настъпва през ноември 1982 година.

 

Тогава италианските следователи показват на Агджа албум със снимки на български граждани, работещи в Италия. Стрелецът посочва номер 1, 2 и 20 като хора, с които се е срещал. Това са Тодор Айвазов (касиер на българското посолство в Рим), Сергей Антонов и Жельо Василев (бивш секретар на българския военен аташе).

 

На 25 ноември в Рим е арестуван служителят на авиокомпания „Балкан“ Сергей Антонов, а новината бързо обикаля целия свят и дава основание на милиони да вярват в „българската следа“. Мандатът на Василев е изтекъл и той се намира в България, а Айвазов има обратен билет за Италия, но арестуването на Антонов го отказва от пътуването.

 

Работата по „българската следа“ продължава общо над 3 години, като основата на която се основава са показанията на Агджа. За тяхната достоверност може да съдим от факта, че той дава цели 19 версии относно това как е подготвен атентатът и още 27 за начина, по който се е финансирал. Въпреки това, неблагоприятната позиция, в която се намира България е факт.

 

Процесът срещу тримата българи започва на 27 май 1985 година. Интересът наистина е невероятен – акредитирани са около 500 журналисти от Италия и света, сред които водещите информационни агенции, при зала с капацитет от 250 места.

 

Ясна илюстрация за абсурдния характер на обвиненията и опитите да се търси отговорност от българската държава са думите, изречени от главния свидетел Али Агджа при влизане в залата: „Аз съм Исус Христос!“

 

Постепенно интересът към започналия съдебен процес срещу българите спада. Причината може да се търси в странното поведение на Агджа, благодарение на което все повече хора започват да смятат, че на него не може да се има доверие. В крайна сметка на 29 март 1986 година римският наказателен съд произнася присъдата, която е „оправдание поради недостиг на доказателства“.

 

Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участието на нашата страна в атентата. По този начин се слага край на продължилата близо 20 години сага, опитваща се да обвърже България с един от най-зловещите атентати в новата история на света.

 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от света кликнете ТУК