Цацаров отрече България да е помагала на Ердоган да преследва противниците си

септември 14, 2020

Бившият главен прокурор и настоящ председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ Сотир Цацаров отрече твърденията на германското издание “Дер Шпигел”, че той и българското правителство са нарушили международното законодателство, помагайки на президента на Турция Реджеп Ердоган да преследва политическите си противници.

Припомняме, че престижната медия публикува своя разследване, озаглавено “Как българският Борисов се превърна в слуга на Ердоган”. В него се посочва, че пренебрегвайки съдебен протест е бил екстрадиран заподозрян за участие вопита за преврат в южната ни съседка от нашата страна. “Шпигел” се позова на тайна комуникация на турското посолство у нас.

В отговор в сайта на КПКОНПИ беше качено следното съобщение (без корекции):

“По повод статия в списание “Шпигел” със заглавие “Как българският премиер Борисов се превърна в слуга на Ердоган”, както и повод публикации в български медии от днес, 14.09.2020 г. /Дневник: “Шпигел: Цацаров и Борисов са нарушили закона, за да угодят на Ердоган, Медиапул: “Цацаров и Борисов са нарушили закони, за да угодят на Ердоган”, Сега: “За да угодят на Ердоган, Цацаров и Борисов нарушиха закона”,Клуб Z: “Шпигел: Борисов и Цацаров са помогнали на Ердоган срещу опозицията”и др./,

Пресцентърът на КПКОНПИ публикува позицията на председателя на Комисията Сотир Цацаров, бивш главен прокурор:

През март 2016 г. Софийски градски съд не допусна екстрадиция на турския гражданин Абдула Буюк, по молба, предявена от компетентните органи на Република Турция. Решението на СГС бе потвърдено от Апелативен съд – София. В това производство по реда на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, искането на молещата държава се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която задължително постановява задържане на лицето за срок до 72 часа и изпраща преписката на съответния окръжен прокурор /в случая с Буюк – Софийска градска прокуратура/. Следва искане за задържане под стража и разглеждане на делото от съда, на две инстанции, с участието на прокурор. Така се процедира с всяка молба за екстрадиция, включително и с тази, касаеща Буюк.

Впоследствие, след опита за преврат в Република Турция, по искане на посланика на тази страна у нас, е проведена моя среща с него в Съдебната палата. В хода на разговора съм поддържал категоричната позиция, че ново искане на турската страна за екстрадиция на Абдула Буюк със същите основания е недопустимо. Отклонено е предложението за посещение в София /във Върховната касационна прокуратура/ на турски магистрати, с които случаят “Буюк” да бъде дискутиран.

Подобни срещи с чужди дипломати, акредитирани у нас, са провеждани и по повод на много други случаи, свързани със законовите правомощия на прокуратурата в областта на международната правна помощ.

През август 2016 г. Абдула Буюк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България. По този повод министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви пред медии, че причината за предаването на Буюк е “липсата на валидни документи” и че той “е влязъл в България в началото на февруари с невалидни документи”. Преди това, вицепрезидентът на Република България отхвърли молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас.

Нито аз, като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата имаха участие в тази процедура. Предаването на Буюк на турските власти е извършено по реда на Закона за чужденците в Република България, а не чрез екстрадиране. Статията в “Шпигел” е предшествана от публикация с идентично съдържание и документи в Клуб Z /”България и ловът на гюленистите”, 15 – 16.07.2020 г., автор Димитър Ганев/. Без да коментирам целите на тези публикации и начина на предаването им в посочените български медии, мога ясно да заявя, че не съм допуснал каквито и да е нарушения на закона. В този, а и в други подобни случаи, налагали официални контакти с чужди дипломати у нас, съм се придържал стриктно към законовите правомощия на главния прокурор и българските национални интереси”.