„Уолстрийт джърнъл“: Русия губи своето постсъветско обкръжение
Русия от десетилетия твърди, че повечето бивши съветски републики попадат в нейната традиционна сфера на влияние. Тези държави в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия формално са независими, но Москва смята, че има право да се намесва във вътрешните им работи и дори да използва военна сила срещу тях.
Този възглед се оформя още в първите години след разпадането на Съветския съюз и предхожда идването на Владимир Путин на власт. Регионалното господство е в основата на стремежа на Путин да възстанови Русия като велика сила. Според автора тази представа дълго време е била приемана и от редица американски президенти, които са гледали на Москва като на естествен хегемон в постсъветското пространство. Сред тях са Бил Клинтън, оказал натиск върху Казахстан и Украйна да предадат ядрените си оръжия на Русия, и Барак Обама, който не реагира твърдо на руската инвазия в Грузия и подходи предпазливо към първоначалното нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г.
Години след началото на войната в Украйна обаче амбициите на Путин да възстанови статута на Русия като велика сила изглеждат все по-илюзорни. Според автора страната вече не е дори водеща регионална сила в териториите, над които някога е упражнявала безспорно влияние.
Най-яркият пример за този упадък е Украйна. Киев постепенно печели инициативата на бойното поле и използва далекобойни дронове, за да пренесе войната в дълбочината на руската територия. Украинските удари започват да подкопават руския контрол над Крим, затруднявайки снабдяването на окупирания полуостров. На този фон увереността на Путин, че може да завладее останалата част от Донбас, изглежда все по-отдалечена от реалността.
И други държави от постсъветското пространство все по-открито следват собствен курс. В Молдова подкрепяният от Русия сепаратистки регион Приднестровие изпитва сериозни икономически затруднения, а нагласите в полза на реинтеграцията с останалата част от страната нарастват. В Армения правителството се ориентира към по-тясно сътрудничество със Запада и наскоро проведе първата си двустранна среща на върха с Европейския съюз. Дори предупрежденията на Путин за възможен „украински сценарий“ не разколебаха Ереван – поведение, което трудно може да се очаква от държава, зависима от Москва.
Централна Азия също постепенно се отдалечава от руската орбита. Това личи не само от задълбочаващите се икономически връзки с Китай, но и от начина, по който държавите в региона преосмислят собствената си история. Казахстан например обяви, че историческите му корени са свързани със Златната орда, а не с Русия или Съветския съюз, като руското влияние се разглежда като форма на имперско господство. Миналия месец киргизки историци открито се противопоставиха на твърденията на свои руски колеги, че Киргизстан никога не е бил колония на Москва. Според киргизко-американската изследователка Ерика Марат възприятието за Русия в страната се е променило значително след пълномащабното нахлуване в Украйна, като младите поколения все по-често възприемат съветизацията като колониален процес, сравним с европейската колонизация на Африка и Азия.
Подобно отдалечаване на бивши зависими територии от някогашните имперски центрове не е необичайно в историята. Става все по-очевидно, че колкото по-видим е стратегическият провал на Русия в Украйна, толкова повече държави от постсъветското пространство се стремят да се освободят от влиянието на Москва. Единственото ясно изключение остава Беларус – най-близкият съюзник на Русия в региона.
Регионалното влияние на Русия отслабва успоредно с нейните военни неуспехи в Украйна. Според автора Съединените щати трябва да ускорят този процес чрез подкрепа за Украйна, както и за Армения, Молдова и други държави. Така ще стане ясно, че Русия вече не е глобална сила и, благодарение на политиката на Путин, постепенно губи позициите си дори като водещ фактор в собствения си регион.
––––––-
Автор: Кейси Мишел
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
