Василий Зайцев – най-великият снайперист на СССР
Вече сме говорили за Симо Хаюха и ако има някой, който би му се противопоставил това е Василий Зайцев. Представете си сражението между тези родени убийци, представете си как затаяват дъх и овладяват сърцебиенето си, за да изстрелят фатален изстрел, изстрел, който ще порази мишената си преди звукът да стигне до нея…
Как Сибир направи едно момче, най-зловещият снайперист на СССР.
Детството му започва в Сибир и още като невръстен е принуден да работи тежка физическа работа и да е овчар. Сибир е може би най-суровото място на планетата и тази задача не е била никак лесна. Бяла пустиня, температури, които карат урината да замръзне във въздуха, земя твърда като камък и непроходни пътища. Да, това е било детството на Василий Зайцев. Сибир представлява по-голямата част от територията на Русия, но едва малка фракция от хората живеят там и има защо . Освен, че средната годишна температура е под 0-та едни от най-свирепите хищници живеят там, което е правило задачата на невръстното момче много, много сложна. Той не е станал страшилището, което немската армия познава по желание, той е бил принуден от живота.
Първи стъпки и битката при Сталинград
Василий напуснал дома си, за да се присъедини към Съветската армия и да участва във Великата отечествена война. Той и още много като него се опитали да защитят родината си от нападенията на Нацистка Германия, но не всичко обаче минало така, както му се искало на младия лейтенант Зайцев – вместо да участва в преки сражения, той се озовал на един кораб и изпълнявал административната работа на Руската флота. Търпението му бързо се изчерпало и скоро поискал да го прехвърлят на бойното поле – в Сталинград – именно там се водили най-ожесточените битки. Дори самото му желание да бъде прехвърлен от спокойната си чиновническа работа, в сърцето на бурята, трябва да ви подскаже какъв човек е бил Зайцев. Битката край Сталинград всъщност е една от най-кървавите в човешката история. По груби сметки, около 2 млн. души са убитите само за 8 месеца. Именно тази битка се оказва повратната точка във Втората световна война и принос за това, макар и според много хора малък, има и Василий Зайцев. Още щом пристигнал в Сталинград, Зайцев грабнал своята пушка „Мосин-Нагант” и се присъединил към 1047 съветски полк. Лейтенантът бързо си спечелва репутация – убил е 40 немци, част от които високо поставени, само за 10 дни. Той се превърнал в кошмар за враговете си. Не минало много време и Берлин изпратили най-добрият си снайперист, за да го елиминира…
Непобедимият
Казват, че „битката“ между него и най-доброто, което вермахтът е можел да предложи траяла над ден. Как се е стигнало точно до финалът не е ясно, но в края на деня оптиката на снайпера на нациста се озовала в ръцете на Зайцев, това било неговият трофей.
Убитите от руснака надхвърляли трицифрено число, затова от Съветското висше командване решили, че Василий трябва да започне да обучава други снайперисти. Така той създал импровизирана школа в сърцето на Сталинград, в която обучавал мъже и жени на бойни тактики, как да използват оръжие и как да се слеят с обкръжението си. В училището на снайпериста нямало как учениците да допускат грешки или да не си изпълняват домашните си, по една проста причини – ако някой сбърка, умира. Веднъж той наредил на учениците си да стоят неподвижно цял ден.
Те наблюдавали враговете си с часове, изучавайки действията и движенията им. Разбира се, търпението на един от учениците бързо се изчерпало и той открил огън по немците. Те, разбира се, отвърнали, използвайки картечница и убили половината от руските снайперисти. Провинилият се ученик успял да се спаси и изтичал при Зайцев, за да му разкаже какво се случило. Щом чул историята, Василий постоял неподвижно няколко секунди, след което му разбил челюстта. Строгите тренировки в крайна сметка дали резултат и Зайцев се оказал безценен учител и войник, превръщайки учениците си в страшилище за нацистите.
Берлин
Василий може да се похвали с убийствата на 242 души за 4 месеца, включително 11 снайпериста. Защитата на Сталинград устояла и немската армия била отблъсната. Това е била и последната точка, която нацистите успели да достигнат. Въпреки че отблъснал врага, жаждата на Зайцев да убива не стихнала и той продължил своя поход към победата. За негово нещастие стъпил на мина, но дори това не го спряло, веднага щом се възстановил от раните си, той се присъединил към червената армия и заедно с тях достигал до Берлин. Лейтенант Василий Зайцев получил медал за героизма си – най-високото отличие в СССР. След войната, основал училище за инженери и фабрика в Украйна. Доживява до 76 години и след това е обявен за национален герой.
Ако статията ви е харесала ни последвайте и във Facebook – Bulletin.bg
