You are currently viewing 10 брутални факта за Безсмъртните – „убийците на спартанци”

10 брутални факта за Безсмъртните – „убийците на спартанци”

Най-елитната армия от воини, били се някога за Персийската империя са притежавали звучното име „Безсмъртните“.  Името им дал старогръцкия историк Херодот, от когото до голяма степен научаваме за тях. За съжаление, няма как да знаем дали написаното от Херодот е истина, тъй като той бърка думата Anûšiya („придружител, компаньон“) с Anauša („безсмъртни“). 

ИМЕТО

Според Херодот, Безсмъртните винаги били по 10 000 в една военна единица. Нито повече, нито по-малко. Ако някой умрял или се разболеел, или нещо друго му се случело, моментално бил заменян  от друг войник. Това създавало усещането, че армията била пълна с безсмъртни създания, защото броят на войниците никога не се променял. За да стане част от Безсмъртните, един войник трябвало да изпълни няколко условия: да е роден в Персия и да тренира здраво, още от ранна детска възраст. Когато се освободяло място в армията, генералите избирали попълненията си от най-добрите ученици от по-долните звена – Спарабара и Такабара.

РАЗМЕРЪТ ИМ В ПЕРСИЙСКАТА АРМИЯ

В сравнение с някои техни врагове, като гърците, персийците нямали добри оръжия. Макар че нямали огнестрелни оръжия, те използвали щитове от дърво и ракита (е вид храстовидна върба. Гъвкавите клони правят ракитата особено подходяща за изработването на кошници – бел.ред.), които не били особено полезни срещу мечовете на спартанците, например. Вместо да разчитат на оръжията си, персийците се опитвали да „сплашват” враговете си с размера на армията си. По времето на Ксеркс техният брой бил около 3 милиона, твърди Херодот. Съвременните изследователи не са съгласи с това, според тях Безсмъртните в персийската армия не били повече от 70 000 пехотинци и 9 000 конници. С Безсмъртните вървели цели кервани с наложници, слуги и прочее. Това правело армията им да изглежда още по-многобройна. Твърди се, че някои градове дори се предавали сами само при вида на приближаващото множество.

ТРЕНИРОВКИ

Обучението на Безсмъртните било трудно и започвало много рано. Още от раждането си момчетата били отделяни от бащите си, докато не навършели пет години. Тогава били взимани и тренировките им започвали. Те включвали широк спектър от обучения, включително стрелба с лък, борба и оцеляване в зимни условия. Освен това били обучаване на търпение и издръжливост, правели дълги преходи и всяко едно персийско момче трябвало да знае как да укроти див кон. Децата влизали в армията на 15-годишна възраст и оставали в нея до 50 (ако оцелеели, разбира се). След това се  „пенсионирали”. Щом веднъж постъпели в армията, момчетата ставали или пехотинци или част от „кавалерията”. Любопитно е обаче, че нямали постоянно място – по-опитните войни може ли да бъдат и в двете военни редици. Войниците били обучавани и на ръкопашен бой, което увеличавало шансовете за успех на масивната армия.

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

Големият проблем на персийската армия била логистиката и придвижването на всички. Понякога това означавало, че войниците имали много свободно време. И какво правели, за да минава времето? Ловели лъвове, пантери и гепарди! Интересното е, че на Безсмъртните им било позволено да водят със себе си роби и много от вещите си. В керваните си имали много хранителни провизии, така че не ловели дивите котки за храна. Това „упражнение” ги поддържало във форма. С кожите те си правели дрехи или декорирали керваните си.

КАВАЛЕРИЯТА

Оръжията не помагали на персийците да печелят битките си, особено срещу гърците и македонците. Но предимството на тези оръжия било, че били лесни за употреба дори яздейки. Използваните „инструменти” били много леки, но невероятно опасни, с остри като бръсначи копия. Друга иновация, която персийците въвели, било използването на колесници. Те били изобретени в ранните години на империята и били използвани до нейния край през 330г. сл. Хр. Колесниците били високи, така че само малка част от управляващия да се вижда. Към всяка ос били прикрепени железни остриета, които се въртели и отсичали краката на враговете, всъщност направо ги натрошавали и разкъсвали. Освен колесници и конници, персийците използвали и камилен впряг. В една битка дори взели 10 военни слона.

ОРЪЖИЯТА

Най-често Безсмъртните използвали копия. Те били дълги около 6 метра, с остър ръб или бронзово острие, а в другия край имало нещо като метално топче. Този „контра баланс” също се използвал като оръжие. Обикновено металната форма в другия край на копието изобразявала плод, в зависимост от ранга на войника. Най-често срещан бил нарът. Въпреки това, най-елитната част, съставлявана от 1000 войници, имали ябълки. Тези мъже били личната охрана на императора и били най-добрите войници, избрани от елитната армия. Те пазели двореца, а копията им били по-дълги от на останалите. Ако императорът напуснел замъка, те веднага го заобикаляли. Това, на практика, му гарантирало пълната безопасност.

ВЪОРЪЖЕНИ ДО ЗЪБИ

Голяма част от оръжията на Безсмърните били сравнително леки, което също си имало негативната страна. Една от основните ползи обаче била, че персийците можели да носят по няколко оръжия наведнъж. Пехотинците носели къс меч, копие, щит, лък и стрели. Конниците, от своя страна, разполагали с бронзов щит, 120 стрели, желязна броня и две копия. За по-голяма безопасност Безсмъртните и останалите войници носели огромни бронзови или железни шлемове, които блестели на слънчевата светлина. Така враговете им от далеч знаели, че ще бъдат атакувани.

БОЙНА  ФОРМАЦИЯ

Стрелите на персийци били много тънки и ефективни, единствено на късо разстояние. Но тук отново опираме до това, че числеността им била от значение. Безсмъртните обстрелвали врага си на вълни. Според един гръцки войник, оцелял след битка с персийците, „небето почерняло от стрелите им”. Най-често военното формирование изглеждало така: стрелците стояли най-отпред, отстрани били конниците. Стрелците били подкрепяни от лека и тежка пехота. През първата вълна, персийците „почерняли небето със стрели”, хвърляли камъни и парчета олово по предната линия на врага. Това стряскало предните вражески редици, а останалите били довършвани от пехотинците. Поради размера на армията и военната им тактика, империята им се превърнала в най-голямата за своето време, простираща се на 5.5 милиона квадратни километра – от Анадола до Египет, през Западна Азия, Северна Индия и Централна Азия. Всъщност в тази империя живеели повече хора, отколкото по света – през 480г. Сл. Хр. по Земята имало около 112,4 млн. души, а в Персийската империя живеели 50 милиона, което прави около 44% от цялото земно население.

САГАРИС

Любимото оръжие на Безсмъртните било Сагарис. От предната страна приличало на класическа брадва, но от другата имало остър връх, който можел да пробие дори бронзов щит. Оръжието било много леко и често използвало в ръкопашен бой. Всъщност, Александър Велики едва не умрял от сагарис в битката при Граникус през 334г. – първата битка между персийци и македонци.

ПСИХОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА

Персийците били наричани варвари, най-често от гърците, но Безсмъртните имали друга стратегия – те печелели първо психологическата война, а после и същинската. Пример за това можем да търсим през 525г. по време на битката при Пелусиум и както се досещате, всичко започнало заради жена. Предполага се, че император Камбис II поискал да се ожени за дъщерята на египетския фараон Амасис. Той се притеснявал, че дъщеря му се бъде наложница, а не принцеса и не поискал да я даде. Вместо това, Амасис маскирал дъщеря си и дал на предишния фараон да се грижи за нея като за негова собствена дъщеря. Когато Камбис научил за измамата, измислил план как да отмъсти. Той знаел, че египтяните се кланят на котки, особено на любимата си богиня-котка Бастет. Камбис нареди на хората си да нарисуват котки по щитовете си. Когато битката между персийците и египтяните започнала, мнозина се отказали да се бият. Общо 50 000 египтяни паднали в боя, а персите загубили само 7 000. Това била решителна победа за Камбис, който с лекота превзел града и се обявил за фараон.

За още любопитни материали цъкнете ТУК.

Ако тази статия Ви е харесала, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.