You are currently viewing Еднажден – началото на Новата година и най-важният ден за прабългарите
снимка: Wikimedia Commons източник: невядомая

Еднажден – началото на Новата година и най-важният ден за прабългарите

Еднаж-ден – Иди-наш-ден. За древните българи това е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е празнуван от нашите предци като ден на раждането на Млада бога, раждането на новото Слънце, Млад ден, Нов ден… С други думи, на този ден нашите прадеди са отбелязвали настъпването на Новата година, пише Actualno.com.

 

Денят, в който днес според християнската традиция отбелязваме Игнажден, има дълбоки корени и е почитан от нашите предци хилядолетия преди българите да станат християни. Игнажден е християнският аналог на Еднажден, но двата празника нямат нищо общо помежду си. Игнажден е честване на св.

 

Игнатий Богоносец от християнската традиция. Еднажден е Нулевият ден в прабългарския календар – най-стария, най-точния и гениален календар в света. Нулевият ден, или честита Нова 7526 година Освен византийското броене по нашите земи е използвана ера, която се е наричала българска според „Календар и хронология“ – монография на Климишин, издадена в Русия.

 

Началото на българското летоброене е 5504 г. преди Христа. Началото на византийското летоброене е 1 септември 5509 г. пр.Хр. според акад. Никола Бонев, което означава, че тази ера води към дълбока древност.

 

Основната разлика между прабългарския календар и Григорианския и Юлианския, е, че Новата година на прабългарския календар е най-късият ден в годината, а при другите два това е конкретен ден – Рождество Христово.

За старите българи годината е започвала в най-късия ден според древния български календар – това е зимното слънцестоене.

 

Този ден не е участвал в никой месец и не е включван в никоя седмица, тоест това е бил ден за празнуване, уникален ден, нулев ден. Наричал се е Ени Алем, по-късно – Енинден, или Еднажден.

 

Това сочат редица изследвания на Института по древни цивилизации на Лабораторията по археогеофизика на СУ, представени от доц. д-р Явор Шопов.

 

Този нулев, или единствен, ден е бил първият ден от Новата година, или раждането на новото Слънце. Най-големият проблем в съвременните календарни системи е 365-ият ден. Това е така, защото разпределени по обичайния начин на тримесечия, дните в годината не се делят без остатък, а винаги се получава остатък от 0.25 дни на всяко тримесечие, които са 4 в годината.

 

Останалите 364 дни на обикновената (невисокосна) година са били разделени на четири еднакви тримесечия по 91 дни, като първият месец е бил от 31 дни, а следващите два са били по 30 дни. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започва винаги в неделя – началото на прабългарската седмица. Така определена дата се е падала винаги в един и същи ден от седмицата, независимо от годината.

 

Във високосна година прабългарите са вкарвали още един ден за „купон“. Тогава денят на лятното слънцестоене също е бил броен за нулев. В резултат на прецесията на равноденствията денят на зимното слънцестоене за прабългарите се отмества спрямо сегашния Григориански календар с един ден на всеки 58,32 години, което ще рече, че в началото на прабългарския календар Нова година е била на 29 април по сегашния календар.

 

Тоест за цялото време на съществуването на този календар новата година се е изместила със 131 дни. След 5500 години този ден ще бъде 22 септември.

 

След 1100 години ще бъде 21 юни…

 

Признат от ЮНЕСКО

 

Поради своята уникална точност и простота прабългарският календар е бил предложен за световен календар от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век, но това предложение е било отхвърлено по религиозни причини, като е срещнало твърд отпор основно от пакистанците – религиозни фундаменталисти по това време и ислямисти, както и от италианците, които са католици.

източник: Actualno.com

 

За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО