Запознайте се с най-бруталните серийни убийци в Източна Европа

юли 4, 2019

Като цяло в криминалния свят хората излезли от Източна Европа се смятат за най-опасните, най-бруталните и най-страховитите. Ужасяващото при тези серийни убийци е, че те дори се съревновавали помежду си в зверствата. Универсална истина за тях е, че са билни от проблемни семейства и още от малки са тръгвали по грешния път, който ги е превръщал в чудовища…

АНДРЕЙ ЧИКАТИЛО

Познат като Канибала от Ростов, украинецът Андрей Чикатило бил осъден на смърт през 1992г. за изнасилване и убийство на повече от 50 жени и деца. Според майката на Андрей, по време на големия глад и бедност, по-големият му брат Степан бил отвлечен и изяден от изгладнели съседи (момчето било само на 4 години). Андрей бил малко и плахо дете, бил добър ученик и учителите му редовно го хвалели. Въпреки това, съучениците на малкия Чикатило го тормозели. Андрей бил забележителен ученик и дори станал главен редактор на училищния вестник. Той бил изключително социално ангажиран – помагал в организацията на много събития и комунистически прояви. Андрей бил единственото дете от своя град, което завършило училище. Благодарение на добрите си оценки, Чикатило бил приет в Московския университет, но стипендия му била отказана заради криминалното минало на баща му. Чикатило се разочаровал и никога повече не отишъл в университета. Вместо това, тръгнал към Кюрск, за да стане телефонен инженер. В пубертета Чикатило бил „сексуално разочарован”, тъй като бил срамежлив, особено около жените. Това само влошило неговата хронична импотентност. Когато бил на 17 години извършил първото си сексуално насилие върху 11-годишно дете. През следващите години Чикатило имал малко приятелки и всички те го напускали, заради неспособността му да има полово сношение. По-късно той държал изпити в Московския електротехнически институт по комуникациите. Околните го познавали като трудолюбив експерт в своята област. Въпреки това, личният му живот бил пълна бъркотия. След като се завърнал в родното си село си намерил нова приятелка, която решила да му помогне да се справи с импотентността си като помолила свои приятели за помощ. Историята оставила много сериозен емоционален белег върху Андрей.

„Момичетата говореха зад гърба ми, шепнеха си, че съм безполезен. Срамувах се много. Опитах се да се обеся. Майка ми и няколко съседски деца ме спасиха. Мислех си, че никой не би поискал да е с мен. Затова се наложи да избягам далеч.”

Напускайки Украйна, той тръгнал към Ростов на Дон, където се оженил за жена, с която се запознал само преди 2 седмици. Андрей решил да учи и завършил литература в местния университет, след което започнал работа като учител. Срамежливият Чикатило претърпял ново разочарование – учениците, на които преподавал, не спирали да му се подиграват и да го унижават. Независимо от това, по времето, докато преподавал, насилил сексуално няколко от ученичките си. В крайна сметка бил уволнен и започнал работа в сферата на водоснабяването. Първата му криминална регистрация била за изнасилване на 9-годишно момиче и тогава за първи път преодолял проблема си. Чикатило продължил да изнасилва и обезобразява през целия си живот – предполага се, че жертвите му са повече от 56 (жени и деца). Един агент под прикритие започнал да го следи, защото правело впечатление, че непрекъснато спира и заговаря жени и деца по улиците. След като полицията събрала достатъчно доказателства, арестували Чикатило пред едно местно кафене.

Андрей признал, че имал навика да пие кръвта на жертвите си и късал плътта им със зъби. Той бил осъден на смърт и последните му думи били:

„Знам, че трябва да бъда убит. Аз бях грешка на природата.”

До 1994г. бил в затвор в Източна Европа, а после – екзекутиран.

ОНДРЕЙ РИГО

Известен като „най-продуктивния сериен убиец“, словакът Ондрей Риго е признал убийства и некрофилия срещу 9 души. Бившият служител на хотел „Карлтон” в Братислава е описан като шизофреник, социопат, човек с изключително нисък коефициент на интелигентност, който рядко говори. Риго притежавал криминално досие дори преди да започне да убива. Той бил от проблемно ромско семейство и едва на 14-годишна възраст се оказал в поправително училище. По-късно се върнал в сиропиталище заедно със своите братя и сестри. Риго бил опитен крадец, а първото си убийство извършил веднага след падането на Желязната завеса, в градовете Мюнхен, Амстердам и Братислава. Първата жертва на Риго попаднала на него, докато той обирал апартамента й.
Убийството й възбудило Риго, който в крайна сметка изнасилил трупа. След като открил, че стореното му харесва, Риго продължил да извършва сходни престъпления – жертвите му били жени, в чиито домове той влизал да краде. Намерената празна бутилка сливовица в апартамента на третата му жертва – Мария ван дер В. – било едно от ключовите доказателства за мародерствата на Риго, тъй като много свидетели твърдели, че именно сливовица била любимата напитка на убиеца.

След като една от жертвите му оживяла, полицията бързо започнала да разследване. Само часове след последното убийство, Риго бил арестуван в хотела, в който работел. Според един от разследващите:

„Той все още беше в транс, като змия, която току що е глътнала жертвата си. Имаше кръв по обувките му, а в шкафчето му намерихме бижута, принадлежащи на жертвите му.”

Ондрей Риго отричал престъпленията, които му приписвали и така и не изразил съжаление за стореното. Той бил осъден на доживотен затвор при строг режим, но през 2019г. ще може да обжалва и да бъде предсрочно освободен.
До ден днешен Източна Европа помни престъпленията на Риго.

АЛЕКСАНДЪР БУЧИКОВ

Роден в семейство на алкохолици като много от децата на Източна Европа, Бучиков и брат му били принудени да работят в семейната градина и да събират метали за скрап. Ако се приберели вкъщи без пари, били жестоко пребивани от родителите си. След като баща му се самоубил, братът на Александър бил нападнат от местна банда. След побоя, момчето получило мозъчни увреждания и станало инвалид. За да се грижи за брат си, Александър напуснал училище (в което, между другото, го подготвяли да стане учител). Бучиков изпитвал отвращение към алкохола и алкохолиците. Той се интересувал (по-скоро бил обсебен) от криминална и канибалистична литература. След като приятелката му Светлана го зарязала, той започнал да планира първото си убийство. В дневника си той написал:

„Каза ми, че съм слабак, а не вълк… Ще й покажа… Може би ще спре да се оплаква и ще види, че аз съм вълк единак.”

След детайлното планиране, от началото до края, Бучиков убил за първи път през 2009г., когато бил 23-годишен. Примамвал жертвите си, обикновено мъже алкохолици, като им обещавал, че ще им даде водка, и ги водел в дома си. Там ги убивал с кухненския нож, изяждал сърцата им, а останките заравял в задния си двор. Сред 11-те му жертви бил и любовникът на майка му – Владимир.

„… и после го намушках в главата. После в гърба, много пъти… След това завлякох тялото в храстите. Използвах падналите листа, за да покрия тялото. Убих друг човек през есента. Прерязах му гърлото и когато умря го завлякох в храстите. Разрязах стомаха и гърдите му, и извадих сърцето му. Скрих тялото, но задържах сърцето. Когато се прибрах вкъщи, приготвих сърцето му и го изядох с кетчуп и хляб. Беше вкусно, малко мазно, но все пак ми хареса. Всичко беше супер, докато не започнаха да откриват телата. В града беше пуснат слух, че има сериен убиец, канибал, който убива и изяжда мъже. Всички знаеха за това. По улиците на града полицейско присъствие значително се увеличи. Помислих си, че е най-добре да си почина известно време”

, казва самият Бучиков.

След като ограбил един местен магазин, от който откраднал няколко ножа и 10 000 рубли, Бучиков бил хванат от полицията. Той признал не само кражбата, но и за убийствата и за канибализма. На 22 март 2013г. Александър Бучиков бил осъден на доживотен затвор, когато бил на 25 години.

СТОЛЕ ТРИФУНОВИЧ

Роден в сръбския град Ниш, Трифунович е считан за най-свирепия и жесток убиец на Югославия. Той бил изключително интелигентен, твърдят полицаите. Убил е повече от 60 души. Столе бил от много проблемно семейство, като повечето деца в Източна Европа – баща му бил алкохолик и често водел проститутки вкъщи, като карал съпругата си да гледа целия този „цирк”. У Столе се зародила омраза към жените, които унижавали майка му. На по-късен етап, Трифунович признал, че още от малък мечтаел да убива проститутки. Когато пораснал, започнал да извършва множество сексуални престъпления. Когато бил едва на 15 години изнасилил 12-годишно мимиче. Трифунович бил известен на органите на реда в Белград, особено през годините на Втората световна война. Той ходел в парковете нощно време и дебнел двойки. Обичайно удрял мъжа по главата с някакъв метален предмет, за да загуби съзнание и изнасилвал жена му. Първото си убийство извършил през 1948г. – изнасилил, а после удушил жертвата си – това, в последствие се превърнало в негов маниер на „работа”. Трифунович бил голям почитател на Джак Изкормвача. Той пишел стихотворения, които четял на жертвите си преди да ги убие. Една от оцелелите му жертви твърдяла, че Столе се оплаквал колко е недооценен от обществото заради стихотворенията, които пишел. Използвайки фалшива брада и костюм, който откраднал от един актьор, Трифунович бил много труден за залавяне. Той буквално водел двоен живот – едните го познавали като спокоен, любящ съпруг, който много работел, за да изхранва семейството си. Сред многобройните му жертви била и сестрата на съпругата му, която той убил и изнасилил, както всички останали. Фаталната му грешка била подпалването на кафенето на бизнес партньора си. Той забравил да сложи ръкавици и отпечатъците му били намерени на туба от бензин. Така бил заловен. Столе бил обвинен, както за пожара, така и за убийствата на повече от 60 жени из Източна Европа. Трифунович се самоубил в ареста, докато течал съдебният процес.