Отбелязваме Богородични Заговезни – подготовка за пречистване на тялото и духа

Богородични заговезни е днес – църковен празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости.

На 31 юли – на Заговезни – се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), познат сред българите като голяма Богородица.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност.

В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: „Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.

В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна.

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На Преображение Господне се разрешава риба.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Още за Християнските и народните празници може да четете ТУК.