Европейската комисия публикува първите си доклади за страните членки по новия механизъм за върховенството на закона. Той замени досега съществували Механизъм за сътрудничество и проверка и вече обхваща всички държави, които са част от Блока. А в доклада за България са отправени сериозни критики за върховенството закона, борбата с корупцията, отчетността на главния прокурор и медийната свобода.
Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция, съдебната система продължава да не е напълно реформирана. Има забележими връзки между политици и медии, макар те да не са официализирани, пише в документа.
В общия доклад за България се посочва, че съществуват предизвикателства пред работата на съдебната система и на медиите. Един от дадените примери е липсата на прозрачност за собствеността на медиите, за което комисията изразява загриженост. Отчита се нужда от повече средства за работата на институциите, заети с медийната среда. Уточнява се, че сходни наблюдения комисията има за Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, предаде кореспондентът на БТА в Брюксел.
„Правната рамка за защита на журналистите от политическа намеса не забранява изрично на политици да притежават медии, а има доказателства за връзката между политически играчи и някои медии“, пише в доклада.
Мнозина български журналисти твърдят, че е честа политическата намеса в работата на медиите, се посочва в доклада. По повод сигурността на журналистите са дадени насоки към докладите за няколко държави, сред които и България, на фона на обобщението, че в някои страни медийните служители са изправени пред сериозни заплахи, физически и онлайн, заради своята работа. Добавя се, че журналисти биват преследвани по съдебен път, заплашвани, осмивани. Сред примерите попадат случаи от Хърватия, Унгария, Словения и Испания.
Що се отнася до плурализма на медиите, законодателната рамка в България се основава върху редица конституционни предпазни клаузи и законодателни мерки като Закона за радиото и телевизията. Този закон обаче често не се прилага на практика. Регулаторният орган – СЕМ, се смята за независим и прозрачен в дейността си. Той обаче няма ресурси, за да си изпълнява ефективно задачите, се казва още в документа.
ЕК отчита, че у нас, както и в Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Румъния и Словакия са приети стратегии за противодействие на корупцията. Комисията настоява, че е необходимо ефективно прилагане на тези документи и следене на напредъка.
В доклада пише, че пред нашата страна остават сериозни предизвикателства пред изграждането на образ на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни. Комисията изразява очакване за последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище.
ЕК дава примери с България, Ирландия, Гърция, Малта, Чехия, Полша и Португалия, като страни с мерки за предотвратяване на корупцията. Комисията отбелязва нуждата от прилагането на мерките, включително с наказания при нарушения, свързани с подаване на неверни имуществени данни, лобизъм и конфликт на интереси.
В доклада се посочва, че у нас не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. Допълва се, че остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат.
„Въпреки години на реформи главният прокурор все още има значителна власт и влияние, фактически са му подчинени всички прокурори и следователи, може да анулира или поправя без съдебен надзор всяко решение на който и да е прокурор, да санкционира прокурори и да ги инструктира, включително по конкретни случаи. Властта му не е уникално българско явление, но има притеснения за комбинацията ѝ с позицията му във ВСС, където има значително влияние“, пише в доклада.
Критикувана е структурата на Висшия съдебен съвет. Според Брюксел съдиите не са достатъчно защитени от натиск от страна на правителството и дори на прокурорите.
„Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите проблеми, поставени от протестите през лятото на 2020 г.“, пише още в доклада.
Като негатив се отчита липсата на присъди по дела, заведени срещу управляващи от високите етажи на властта.
„Има притеснения относно лобирането, което остава нерегулирано от закон в България, както и към прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната“, се казва още в доклада на ЕК.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
