BulletinБългарияНа Фокус

Руслан Стефанов: Практика е „Лукойл“ да не плаща, България трябва да оцени заплахата от руска компания на своя територия

„Лукойл трябва да внесе средства във Фонда за енергийна сигурност – работата на българските власти е да задължат рафинерията. Приходите от Фонда трябва да отидат за допринасяне на зеления преход в България. Страната трябва да намери собственик или управител на рафинерията в България, който да спазва българското законодателство“. Това заяви в интервю за БГНЕС Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията.

С икономиста разговаряме по повод внесените 25 млн. по-малко средства за декември 2023 г. от страна на рафинерията „Лукойл“ във Фонда за енергийна сигурност, които трябваше да отидат за компенсиране на гражданите – 45 млн. вместо изчислените по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт 70 млн. лв.

„Лукойл“ е задължена да внесе средствата във Фонда за енергийна сигурност, друг е въпросът, че това подлежи на проверка от страна на данъчните власти и съда в случай, че има разминаване между това, което са определили данъчните власти и това, което компанията плаща“, поясни главният икономист.

Той припомни защо трябва да има такова плащане от страна на „Лукойл“ и каква е била цялостната политика по отношение на рафинерията: „След инвазията на Русия в Украйна ЕС започна цялостна политика по преосмисляне на икономическата си сигурност. Още юли месец 2022 г. Германия и Италия предприеха мерки за отделяне на руската собственост в тези газови нефтени пазари на съответните страни, и руските инвеститори бяха извадени от тях, тъй като очевидно Русия беше злоупотребила с използването на пазарни участници за геополитически и военни цели. Това се видя в Италия и Германия, а България остана единствената страна, която има рафинерия, но вместо да търси намаляването на руска компания в България, тя позволи дори да има дерогация – позволи „Лукойл“ да печели както е печелил и преди това“, подчерта Руслан Стефанов.

2022 г. е била изключително печеливша за всички енергийни компании, в частност и за „Лукойл-България“, смята експертът.

„ Въпреки дерогацията се въведоха допълнителни изисквания от ЕС и страните от Г-7, които бяха таван на цените на нефта, по който Русия може да продава – 60 долара за барел, като целта беше да се възпре финансирането на войната в Украйна от страна на Русия. Очакваше се България също да имаше такава политика. Ресурсите към Кремъл обаче идват от две направления – експортната такса и експортният данък, който Русия прибира. Тоест в момента, в който излезе и една молекула нефт от Русия, това е приход за Кремъл. Второто вече е местната печалба, която се сформира в рафинерията, или какъвто актив има „Лукойл“ в България. От тази гледна точка България на практика продължи потока на финансиране и по двете направление – едната е директната печалба от тези износни данъци, с които България се превърна в донор на войната в Украйна, а отделно от това се доказа, че поради недоглеждане на дерогацията „Лукойл“ може да внася над тавана от 60 долара за барел“, разказа Руслан Стефанов.

Експертът припомни, че парламентът през 2023 г. най-сетне е решил да ограничи тези печалби.

„НС започна да мисли за компенсиране – или българските потребители да получат намаляване на цените, което от гледна точка на пазара не е възможно, или да се въведе специален данък, който да идва от „Лукойл“. И тъй като ние сме част от коалицията, която налага санкции срещу Русия и сме приели, че трябва да има таван, при който да се продава руски нефт – 60 долара на барел, то ние смятаме, че „Лукойл“ дължи на България разликата между тези 60 долара на барел, и тези, които реално рафинерията е внасяла в България. По изчисленията се получаваше за 2023 г., че Лукойл трябва да внесе 700 млн. Финансовият министър правеше различни изчисления, постепенно се намали сумата до 400 млн. Сега виждаме, че в следствие на всичките промени – смяна на правителства и трудност в прилагане на законодателството, ние в момента искаме едни 70 млн. за декември 2023 г., а Лукойл е решил, че дължи 45 млн. От тук насетне е ред на българското законодателство да докаже, че средствата трябва да се платят“, категоричен е главният икономист.

Според Руслан Стефанов големият проблем е друг – това, че през годините „Лукойл“ винаги е използвал трансферно ценообразуване, и с него не се е оставяло никаква печалба в българската рафинерия или в България. „Все още продължава тенденцията българските власти да не могат да изработят механизмите, по които да накарат тази компания да спазва българското законодателство“, смята главният икономист в Центъра за изследване на демокрацията.

Компенсацията за гражданите от средствата, които се очаква да постъпят във Фонда за енергийна сигурност от страна на „Лукойл“, е популистката част на политическото говорене, смята още експертът. „Ние осигуряваме на тази руска компания преференциално третиране, следователно очаквахме да има по-високи данъчни постъпления и по-преференциално третиране на българските потребители, това обаче не се случи. От тук идва моментът, в който българските власти би трябвало да осигурят политиката, която са обявили. Аз съм скептичен, че средствата за компенсиране на гражданите ще се осигурят“, смята икономистът.

Той подчерта, че доводите на властта да увеличи дерогацията на „Лукойл“ до 2024 г. бяха, че ще се осигури икономическата сигурност на българските потребители. „Би трябвало те сега да са по-добри в сравнение, когато я нямаше дерогацията – това обаче не е така“, отбеляза Стефанов.

Според икономиста ако все пак парите от „Лукойл“ постъпят във Фонда за енергийна сигурност, не е необходимо те да се ползват за компенсация за хората, които карат автомобили. „България има достатъчно други проблеми с енергийния преход, които изискват финансиране – като енергийна ефективност или преминаване към електромобили, или осигуряване на по-чист градски транспорт. Там могат да отидат средствата от „Лукойл“, предложи Руслан Стефанов.

Икономистът посъветва България да последва общия пример и да оцени заплахата от функционирането на руска компания на територията на нейната държава. „Лукойл“ се държат непазарно, и това е ясно. България трябва да търси начин за намиране на собственик или управител на „Лукойл“, който ще изпълнява българското законодателство такова каквото е“, допълни главният икономист в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

Депутат от ПП твърди, че е истинския баща на детето на Габриела Славова, убила мъжа в София

Подобни статии

Back to top button